Снощи отново ми ограбиха кафеавтомата! Някакъв мъж,за да прибере жалките 10-15 лв (на дребни монети), ми разби машината. Ремонтът ще ми струва 150 лв . А нервите и стресът, казват, нямали цена… И, за да не се чувствам избран, крадецът е отарашил (и разбил) всички кафемашини наоколо. Не са ги притеснили даже и охранителните камери -ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ДАЖЕ Й ДА ГИ ЗАЛОВЯТ, ЩЕ ИМ СЕ РАЗМИНЕ. Поради „маломерност” на деянието. Нищо, че то е мултиплицирано пет пъти само в рамките на деня… Освен горчивината, че в собствената ми родина се чувствам като чужденец, който може да бъде нападнат, пребит и ограбен по всяко време, в мен се надига и някаква нечовешка ярост към извършителите. Ако се поддам на нея, рискувам следващия път да пребия злосторника.