Радослав Николов
Здравейте!
Моето име е Радослав Маринов Николов. Живея в София ж.к. „Дружба”. Зад ТЕЦ София-Изток се намира разтоварище за земни маси, стопанисвано от фирма „Холсим”. От може би година то се използва изключително интензивно. От този момент замърсяването с кал в „Дружба 2” е огромно, особено при дъжд. Камионите, които го използват, са стотици ежедневно. Не съм забелязал някой да ги проверява за претоварване. Пътната инфраструктура в този район е практически унищожена, особено ул. „Димитър Пешев”. Многократно съм подавал съгнали до Столичен инспекторат, но ситуацията не се променя. Днес калните следи от камионите стигат до бул. „Цариградско шосе”. Не издържах психически и направих запис на замърсяването, като започнах от самото разтоварище. Замърсяването е потресаващо. Сега на дневен ред е замърсяването с финни прахови частици. Мога да твърдя, че основна част от тях идва от разпрашаването на изсъхналата кал по пътната инфраструктура. Когато премине камион или автобус по ул. „Димитър Пешев”, след него не се вижда нищо от прах. Той попада в дробовете на хората. Особено съм притеснен за здравето на моето дете. Чел съм за амбициите на Столична община да мие два пъти по-често улиците през 2016 г. Дори това да се случи, не мисля, че това ще реши този проблем. Поне за този конкретен случай това ще има ефект до следващия дъжд. Тук мога да спомена, че не е редно гражданите да плащат за почистване на нещо, което по презумпция не трябва да е замърсено, защото това е двойно наказание. Повече разходвани данъци и повече финни прахови частици в белите дробове на хората. Като човек със сравнително добро образование и съответно добра професия съм „привилегирован“ да карам нов автомобил. За тази ми привилегия плащам данък МПС от 385 лв. Като пример един от тези огромни и замърсяващи камиони плаща между 800 и 100 лв. При положение, че тежи десетки пъти повече (разрушава пътната инфраструктура), замърсява десетки пъти повече и изминава десетки или стотици пъти повече километри годишно. Освен този разход, плащам 50 лв. месечно за паркинг. Като награда получавам невъзможността да се движа по тротоара поради паркирали там коли! Невъзможността да се разхождам с дъщеря си по „зелените“ площи поради паркирали там коли! Възможността да дишам прах поради цялата кал по улиците, разнесена от камионите и автомобилите, паркирали в „тревните“ площи! Качеството на живот не се определя само от финансовите възможности на един човек. Именно тези нередности ме накараха да предприема действия за напускане на България, както и много мои приятели, отново с добри професии. Това е един от отговорите защо хората бягат от България. Не защото няма работа, а защото качеството на живот е много ниско. Безсилието да промениш нещо, поради умишленото или не бездействие на всички институции, убива желанието ти за борба за развитие. Моля всеки заинтересован от решаването на този/тези проблеми направи каквото може.