Здравейте! Имам нужда от помощ! Сигурна съм, че много се обръщат към вас с апел за подкрепа и хората задължително имат своя заслужаваща внимание драма. И моята си е такава, защото си е моята и тя е най-трудната на света. Аз се казвам Мая Личева и пети ден търся своето куче Пипо в Монтана. Работя в сдружение "БГ Бъди активен", като наша основна цел е да популяризираме физическата активност и спорт и да мотивираме хората да водят по- активен начин на живот, за да се чувстват добре. Преди месец вие бяхте част от нашата кампния „Ден без асансьори“, а аз съм „жената, която използва стълбите вместо фитнес“ и показах на вашата аудитория, че да се движиш и спортуваш не са нужни пари, време и фитнес зали. Добра работа могат да свършат и стълбите. Проектите, по които работим са безброй и всички мотивират хотата да бъдат активни. Един от тях се нарича „Активна събота“ и обикаляме български градове, като организираме събития, обвързани с физическа активност и активация на гражданите. Имам си един спътник навсякъде, където отида: планина, море, градове, събития. Едно невероятно кученце, с което не се разделяме и си имаме само един друг. Страхотен джак ръсел с лъвско сърце. Казва се Фелипе, но всички го познават като Пипо. Пипо е мое другарче вече 4 години. Пипо дойде в труден и мъчен житейски момент и е мой радостен лъч от деня, в който го видях. Пипо е специален, за мен, за хората, които го познават. Той е храбро куче, което те кара да се влюбиш от момента, в който го погледнеш. Сърцато животно, което не се плаши от света и търсим заедно приключенията, навсякъде където отидем. Ние с него много си приличаме ( все пак хората са си го казали, кучетата приличат на стопаните си). И двамата сме силни, упорити, здрави и мускулести, защото тренираме, уверени в своите цели, неслушащи никой никога и готови на чудеса от храброст. Почти прилича на котка, защото живее своя не знам кой живот. Когато беше на 3 месеца изяде две самобръсначки, след това и моите полимерни отровни глини, от които правех бижута и все едно саламче е ял. Докато растеше премина през куп случки, които го направиха по- силен, смел и прекрасен. Смятах, че трябва да живее интересен живот сред света с всичките му предизикателства за едно куче, отколкото да го затворя в апартамент. Плажът, планината, реката за него са места, на които се чувства като все едно е в къщи на дивана. Разбира се, разширяването на кръгозора и търсенето на приключения имат своята цена. На еко пътека Бяла река премина през бодлива тел, което му костваше срязана на две буба и двумесечно лечение. Слава богу от тогава втори път става баща, дори в момента чака бебета. Цяло лято прекарваме на морето по палатки и каравани. Един такъв слънчев ден на морето костваше сериозен слънчев удар и реален риск за живота му. Лечението продължи седмици, а през голяма част от тях той беше като жив труп, и всичко, което е си бе отишло от него. Преди няколко месеца го нападна старфоршир, който проби дробчетата му, сплеска гръдното му кошче, а аз отново бях изправена пред ситуацията да го загубя винаги. Нашите случки как Пипо оцелява, а аз винаги съм до него и преминаваме през най- лошото заедно са безкрай. Но няма да ви отегчавам с минало. Да си смел и жив за света означава да падаш и ставаш и продължаваш. А ние двамата винаги продължаваме. Продължаваме да оцеляваме и сега, 5- ти ден в Монтана, този път разделени един от друг!!! На 25 юни в Монтана организирах последната Активна събота за момента. Пипо по традиция е винаги с мен, обикаля си, хората му се радват, а той си води своя собствен живот, независимо от лудницата около него. Не знам друго куче, което да си ляга и почива сред луди жени, танцуващи зумба. Но това е Пипо, той си е в своя дом, а неговия дом е движение, крещящи хора, различни видове спорт, фонтани, в които да скочи, хора, които да зарадва с наперения си вид, пътеки, които да пробяга. Често се шегуват, че той е талисманът на Активна събота и активните хора. Пипо обаче изчезна!!! Изчезна към края на събитието. Потъна вдън земя, Монтанска земя. Хукнахме да го търсим, но часовете крещене и лутане по улиците на Монтана се оказаха абсолютно безрезултатни. Плаках много, обвинявах се и не спирах да го търся. Първият етап на търсенето продължи 12 часа без прекъсване, яхнала колелото и викаща по Монтанските квартали. НИЩО! 12 часа нищо от никъде. Седнах, помислих и си казах „ стегни се, той там някъде и те чака, защото ние си имаме само един друг“. Впрегнах целия си физически и умствен ресурс, с който разполагам, за да го намеря. Познавам доста хора около своята работа и реших, че не бива да пропускам този факт, докато го търся. До момента във фейсбук са споделени над 2000 пъти съобщения за неговото търсене и то само защото всички го харесват и искат да се намерим един друг. Аз знам добре как работят социалните мрежи, защото работата ми е обвързана с това. Имам екип другари, които не спират да „ облъчват“ социалните мрежи в Монтански район с информация. Имам екип малки доброволци, които разпростират флаери из града. Обиколихме и продължаваме да обикаляме с колелета всеки квартал в Монтана( не съм карала колело от 25 години, и то последното на което съм се качавала е Балканче, а сега минавам през бордюри, прекосявам поляни и гори, камъни и пясъци, сам да си намеря Пипо. Онзи ден влязох в река Огоста и ходих по средата на течнието, защото ходенето по брега бе невъзможно. За мен няма невъзможно, ако целта ми го изисква.Свалят ми обявите, аз пак упорито отивам и ги слагам. По монтанско радио тече информация за неговото изчезване. Телевизия Монтана взеха присърце моята драма и излъчиха апел за намирането му. Обиколили сме повечето села в района и не сме пропуснали циганска махала. Получаваме различни противоречиви информации, които не ни помагат особено. Търся го и на малко по- различно и нетрадиционно ниво. Така е , не вярвам в невидимото, но за да намеря Пипо съм готова да повярвам и да се доверя на всичко и всеки. Казаха ни, че е откраднат и са се опитвали да го продадат. Обявих 1000 лв за намирането и връщането му. Нямам ги, дори не знам от къде ще ги намеря. Аз и моят приятел спим в колата, защото нямаме възможност за друго. Но съм готова да дам всичко, което имам, за да си върна моето момче. Вече няколко пъти се опитаха да ме изнудват. Много деца помагат, но и много просто скучаят и ни поставят в ужасни ситуации със своите лъжи и шегички. Ядосана съм и ми се иска да крещя, че и те ще станат възрастни и ще им се наложи да бъдат сериозни, когато почнат да понасят своите загуби. Но стискам зъби на всяка откачалка, която „предлага помощ“ за моя Пипо, защото може зайчето отвсякъде да изкочи и не трябва да горя пътеки. Доста хора тук ни подкрепят, споделят или просто пожелават успех. Монтана е малък град, а Пипо е най- популярното куче тук, което обаче е невидимо за съжаление. Много хора просто ни се смеят и не разбират защо 5 ти ден обикалям града им и не спирам да ги тормозя с просто едно куче. Той е моето куче, той е моето другарче, той ми е упора и утеха! И моля не си мислете, че съм лелка, която е „майка“ на четирикрако. Не ме тресат такива лудости слава богу, реално осъзнава видовото ни различие . Просто го обичам и е най- специалното кученце за мен. Молбата ми е да ми помогнете! Аз няма да се откажа и ще го търся по всички възможни начини, които познавам, докато го намеря. Енергия имам за целия свят, но имам нужда от помощ. Изпращам ви няколко снимки, с които да визуализирам ( надявам се да успея) нашето страхотно приятелство и колко прекрасно куче е той. Той не е спасявал хора, не е гасил пожари, но е моят четирикрак герой, които ме спасява от всичко неприятно и трудно само с присъствието си до мен. Той усмихва всеки, който го погледне. Ние имаме нужда един от друг. Той е някъде там, сам, уловен, или продаден, чака и се надява да го спася. Помогнете ми да спася моето Активно куче Пипо! Седнах с идеята да ви напиша силно и стегнато писмо, което да ви впечатли и да ви мотивира да ми помогнете, Е не се получи, но вярвам, че дори и по този начин изречена нашата история с Пипо ще ви затрогне и ще ми помогнете да стигна до повече хора и ние скоро да сме заедно. И по същество: Пипо е мъжки джак ръсел, бял с черни петна по главата и на гърба. На 4 години, носи червен нашийник и и е изгубен в Монтана. Моля, помогете на Пипо и мен . Кажете добра дума на тези Монтанци та да помогнет още малко в търсенето, или пък да го върне този, който го е задържал. В момента всяка гласност ще помогне в тази наша ситуация. Знам, че сериозните медии не се занимават с изчезнали кучето, но това е моето най- специално куче на света и аз трябва да го спася и трябва да изчерпам всеки вариант как да стане това. Много благодаря!!!