Здравейте! Пиша Ви от Пловдив по повод един случай, в който ми се иска да помогна, но не знам към кого да се обърна. Вчера и днес ми се наложи да сменя маршрута си до работа и минавам през Централна гара. И двете сутрини идвам разплакана на работа заради една много възрастна жена, която седи на тротоара. И вчера и днес е много студено при нас, заради силния вятър. Женицата е прегърбена от старостта, обута с някакви мъжки обувки, които са й големи и дрехи, каквито има да навлече. Сърцето ми се къса и не знам как да й помогна. Срещала съм много просяци и винаги помагам с каквото мога, но този случай е различен. Има просяци, които или са пияници или млади хора, за които ще си кажеш “да се хванат да работят нещо”, но тази женица е толкова стара и немощна, че няма такъв вариант. Няма да й оправя положението с моите малко пари. Трябва й трайна помощ. Жената не е циганка, даже не притеснява минаващите като им иска пари. Просто седи като куче на тротоара с една пластмасова кофа. Даже няма и чанта. Мислих си да я снимам, но сълзите ми тръгват само като я видя. Знам, че сте помагали и помагате на много хора и се надявам да не подминете тази лоша човешка съдба и заедно да успеем да усмихнем малкото дни, които са й останали на тази женица.