С огромно разочарование и чувство на неразбиране споделяме, че тази година нашите български деца в Париж няма да могат да отбележат края на учебната година там, където е най-естественото място за това – в българското посолство. Всяка година залите на посолството се отваряха за празника в който звучеше българска реч, пееха се български песни, вълнувахме се заедно – учители, родители, най-вече децата.

За учениците това не е просто събиране. Това е миг на гордост, признание и принадлежност. Един ден в годината, в който се чувстват истински видени като част от България. Тази година... получихме отказ.

Има изпратени жалби до посланика на България във Франция и до Министерството на външните работи. Посолството не е просто административна сграда – то е символичният дом на всички българи зад граница, с мисия, която надхвърля бюрокрацията: да бъде близо до своята общност, особено в значими и емоционални моменти. То е домът на България в чужбина. И когато децата ни искат да празнуват успехите си в този дом, веднъж в годината, да затворим вратата пред тях е не просто административен акт – това е знак на отчуждение.

Нека не забравяме – това са нашите деца. Този проблем трябва да се представи пред цялата българска общност и да се спре това безобразие.