Здравейте, бих искала да ви представя една история за доброто. За това, което ни прави уникални като народ. Ако може да направите репортаж за нашата Рошка докато е още жива и за хората, които я обслужват и денем, и нощем, защото историята е изумителна.

Никога, никога ...ама никога не ми казвайте, че българите са Ганьовци. Българите, в голямата си част са изумителни хора - милосърдни, уникални хора. Ето как се грижат за бездомната "незнамсиколко" годишна Рошка. Тя има персонал, който я обслужва. Когато заплаче идва шерп, който я вдига с колан и я разхожда, за да си свърши работите. После я прибира. Няма ден, няма нощ. Всеки месец е на инжекция за обезболяване. Задницата и отказва, но тя не се предава бе хора. Има вентилатор, слагат и се бутилки с лед, за да се разхлажда. Няколко пъти сме водили дискусии за евтаназия, но засега се отлага. А още по-интересното е, че чадърчето и е подарък от съседи, не от хората, които я обгрижват. Към момента всички проявяват огромно съчувствие и разбиране, защото това си е нашата Маша/Роша, която е с нас откакто сме в тези жилища.