Батак почита загиналите в Априлското въстание свои жители - деца, жени и мъже, обявени от църквата за мъченици. В града, станал символ на саможертвата, потомците на оцелелите намират общо между кървавата борба за национална свобода и днешната борба за оцеляване...

Батак почита загиналите в Априлското въстание свои жители - деца, жени и мъже, обявени от църквата за мъченици.

 

В града, станал символ на саможертвата, потомците на оцелелите намират общо между кървавата борба за национална свобода и днешната борба за оцеляване.

 

Баба Мария е една от малкото, които все още пазят живи спомените на предците си за жестокото клане в Батак.

 

Тогава прадядо й Петър, заедно със съпругата си и четирите си деца – едното от които било пеленаче, се скриват в църквата \"Света Неделя\", по онова време превърнала се в убежище на хиляди батачани.

 

Три дни те стоят без храна и вода, а майките карали децата си да ближат стичащите се капки по стените. Семейството на прадядо й и още една фамилия са единствените, които успяват да се спасят.

 

Днес, столетие по-късно, и потомката на тези батачани продължава да се бори за оцеляване – но този път с пенсия от 136 лева, която стига за най-необходимото – да си плати сметките и да си купи най-важното, за да преживее.

 

За баба Мария по-страшното е това, че трите й деца днес не са до нея. Внуците й и отдавна са в чужбина, като повечето млади батачани, напуснали родината си, за да живеят по-добре. Тази родина, за която предците им дадоха живота си.