Разходка до Етнографския комплекс в Родопите

Беловидово - така са наричали Златоград през 18 век заради масивните бели родопски къщи, накацали по склоновете на Родопите. Освен, че са изпратили в космоса спомена за Дельо Хайдутин, хората тук са запазили колорита на онези времена, когато зад всеки зид е работил изкусен майстор.

ДОТАМ И ОБРАТНО: Няколко водопада, които можем да посетим през пролетта

В сърцето на Стария град е разположена тъкачницата на семейство Чолакови - едно от малкото места в страната, където можеш да се върнеш 200 години назад и да пресъздадеш цветовете на онази епоха пред класически хоризонтален стан. Нина Чолакова си спомня за годините, когато самата тя е наблюдавала как се тъче.

„Във всяка къща имаше стан. Нямаш ли стан, нямаш плат за дрехи, за риза, за сукман, нямаш черги, за да си застелеш.  Спомням си баба ми, като сновеше, сновилото беше в нашия двор, беше весело. Хората си помагаха един на друг”, обясни тя.

Днес купуваме дрехите, спалното бельо и постелите в магазина. Навремето обаче тази част от покъщнината се е раждала в ръцете на домакинята пред стана. „Старата дреха не се изхвърляше. Нарязваха я на лентички. И ако трябва да се направи парцалена черга, просто се взимаха стари дрехи”,  разказва Нина Чолакова.

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Разходка с индианско кану по река Дунав

Основа, нищелки, вътък, кросно - термини от занаята на тъкача. С помощта на дървена совалка преждата или вътъкът се прекарва между нишките на основата. Притиска се с бърдото и така се получава черга или пък плат за дрехи. Половин час пред стана е достатъчен човек да схване как работи този удивителен предшественик на днешните механизирани тъкачни машини.

Николай Чолаков, съпругът на Нина, е изучил тънкостите и на един друг тип стан. Технология на 5 хилядолетия, с която е направен коланът на египетския фараон Рамзес. При нея нишките на основата се преплитат чрез дървени плочки, които се въртят по определена схема спрямо желаната шарка. Майсторът обяснява: „Така могат да се правят дамски пояси, объл шнур и най-вече колани. По-трудно е, защото трябва да се внимава. Когато се объркат плочките, фигурата се променя”. 

Ники Василковски надникна в сарашката работилница, където Румен Меричев украсява рог от коза. Старите сарачи са правели каиши, колани, ремъци, седла за животните, кожени торби. В момента обаче майсторът работи по едно българско оръжие от древността. Кози рог, използван като оръжие в разработеното в началото на 21 век бойно изкуство „Българско кемпо” или „Булкемпо”. 

ДОТАМ И ОБРАТНО: Музикант записа звука на изчезващите села (ВИДЕО)

Дюкяните на стария Златоград пазят цялата история на възрожденския бит в Родопите. Освен да изтъчеш цветна черга, можеш да чуеш тракането на чарковете - машините, български патент от началото на 19 век, с които се улеснява плетенето на традиционните родопски гайтани. В етнокомплекса можеш и да се докоснеш до глината, с която Велин Хашъмов вае керамични съдове. Докато на грънчарското колело се оформя поредното глинено произведение, майсторът, сменил през годините много професии, разказва защо се е спрял именно на този стар занаят: „Дава ми релакс, спокойствие, лекуване на нерви. Човек трябва да го работи, за да го усети”.

Етнографският комплекс в Златоград е създаден през 2001 година от частен инвеститор. Днес е сред малкото места в страната, където старите занаяти са живи. А достолепните възстановени родопски къщи, ослепително белите зидове и високите кръгли комини създават неповторима атмосфера, в която се усеща онзи възрожденски дух. 

В комплекса е и единственият у нас Музей на съобщенията. Любопитната сбирка е разположена във внушителна възрожденска къща от 19 век и днес е най-старата пощенска станция в страната. Освен, че е музей, станцията е и действаща поща с пощенски код 4980.