37 години след последния разстрел у нас: Къде и как смъртната присъда още се изпълнява

Има присъди, които отнемат свободата. Има наказания, които белязват човека за цял живот. А има и такива, след които животът просто свършва. В свят, в който правосъдието би трябвало да защитава човешкото достойнство, десетки държави продължават да прилагат най-крайната форма на наказание – смъртната присъда. Докато едни общества отдавна са се отказали от нея, други все още изпращат осъдени пред разстрелни отряди, на бесилото или в камери за екзекуции. На места смърт може да бъде наложена не само за убийство, но и за престъпления, които в други държави се наказват със затвор.

Къде минава границата между справедливостта и жестокостта? Може ли държавата да отнеме човешки живот в името на закона? И как изглежда картата на най-суровите наказания в XXI век - от страните, които продължават да извършват екзекуции, до онези, в които смъртното наказание съществува само на хартия?

Защо САЩ изпитват затруднения при изпълнението на смъртни присъди

Последната присъда: Къде държавата все още има право да отнеме живот

В някои части на света смъртната присъда вече принадлежи на учебниците по история. В други тя продължава да бъде част от наказателното право, а изпълнението ѝ - реалност, която ежегодно отнема човешки животи. Между тези два свята стои една от най-дълбоките разделителни линии в съвременното правосъдие.

През последните десетилетия все повече държави се отказват от смъртното наказание. Някои го премахват изцяло от законодателството си, други запазват възможността за налагането му само при изключителни обстоятелства, а трети продължават да произнасят смъртни присъди, но от години не ги изпълняват.

Снимка: iStock

Съществува обаче и друга група държави, в които екзекуциите остават действащ инструмент на наказателната система. Сред тях са Китай, Иран, Саудитска Арабия и Съединените щати. Правните основания, съдебните процедури и начините за изпълнение на присъдите се различават съществено, но крайният резултат е един и същ – отнемане на човешки живот по силата на държавно решение.

Именно тук статистиката разкрива само част от действителността. За някои страни съществуват подробни официални данни за осъдените и екзекутираните. В други информацията е държавна тайна или е толкова ограничена, че реалният брой на изпълнените присъди остава неизвестен. Затова и въпросът колко души са екзекутирани по света няма напълно точен отговор. Зад всяко публикувано число могат да стоят неизвестен брой случаи, за които международните правозащитни организации не успяват да получат достоверна информация.

Но още по-тревожен е друг въпрос: за какво престъпление един човек може да бъде осъден на смърт? Защото отговорът се променя драматично в зависимост от това от коя страна на държавната граница се намира.

Неуспешна екзекуция: Обвинена в жестоко убийство оцеля след две инжекции

Престъпления, за които се плаща с живот

Някъде по света човек може да получи доживотна присъда за убийство. На друго място същото престъпление може да го изпрати на бесилото или пред разстрелен отряд. Но съществуват и държави, в които смъртното наказание далеч не се ограничава до отнемането на чужд живот. То може да бъде предвидено за трафик на наркотици, определени престъпления срещу държавата, а в някои правни системи - и за деяния, свързани с религията.

Тази огромна разлика между националните законодателства разкрива един от най-противоречивите аспекти на смъртното наказание. Докато международните правозащитни организации настояват то да бъде премахнато, а международните стандарти ограничават допустимото му приложение до най-тежките престъпления, редица държави продължават да го разглеждат като инструмент за защита на обществения ред, националната сигурност или религиозните норми.

Особено остър е спорът около наркотрафика. В някои азиатски и близкоизточни държави законът допуска смъртна присъда за определени престъпления, свързани с наркотични вещества, дори когато извършителят не е причинил пряко нечия смърт. За властите в тези страни суровото наказание е средство за възпиране на организираната престъпност. За правозащитниците то представлява непропорционална и необратима санкция.

Още по-сложен става въпросът там, където наказателното право е тясно обвързано с религиозни разпоредби или със защитата на политическата система. В зависимост от държавата и конкретното законодателство смъртното наказание може да фигурира сред санкциите за определени религиозни, политически или свързани с държавната сигурност престъпления.

Съществува обаче съществена разлика между това едно наказание да е записано в закона и действително да бъде изпълнявано. Някои държави запазват подобни разпоредби, без да ги прилагат с години. Други продължават да произнасят и изпълняват смъртни присъди.
Именно затова картата на най-тежките наказания не може да бъде разчетена само чрез текстовете на наказателните кодекси. Необходимо е да се види как работят съдилищата, какви гаранции имат обвиняемите и колко често държавата действително прибягва до екзекуция.

Числата зад присъдите:

► над 2700 екзекуции за една година

► 2707 потвърдени екзекуции през 2025 г.

► 17 държави, изпълнили присъди

► 113 държави, отменили наказанието изцяло

Данните са на Amnesty International за 2025 г. Броят на екзекуциите не включва предполагаемите случаи в Китай. 

Снимка: iStock

Статистиката разкрива противоречива картина. Докато все повече държави се отказват от смъртното наказание, броят на хората, екзекутирани в страните, които продължават да го прилагат, расте рязко.

Ливан стана първата арабска страна, премахнала смъртното наказание

Според годишния доклад на Amnesty International през 2025 г. са документирани най-малко 2707 екзекуции – със 78% повече спрямо предходната година. Това е най-високият регистриран от организацията брой от 1981 г. насам. Най-сериозно увеличение е отчетено в Иран, където са екзекутирани най-малко 2159 души. Саудитска Арабия е изпълнила поне 356 смъртни присъди, а в Съединените щати броят им достига 47. В същото време реалният световен мащаб остава неизвестен, тъй като Китай не публикува официална статистика, а според правозащитниците там ежегодно се извършват хиляди екзекуции.

Източник: Amnesty International

Войната срещу наркотиците - наказание със смърт

Една от най-показателните констатации в доклада е, че близо половината от всички документирани екзекуции през 2025 г. са свързани с престъпления с наркотични вещества.
Amnesty International отчита най-малко 1257 такива случая, включително 998 в Иран, 240 в Саудитска Арабия и 15 в Сингапур. Това означава, че хора са били екзекутирани за престъпления, които не включват умишлено отнемане на човешки живот. 

Именно тук се появява сериозен конфликт с международните стандарти за правата на човека. Комитетът на ООН по правата на човека тълкува ограничението за налагане на смъртно наказание само за „най-тежките престъпления“ като отнасящо се до престъпления с изключителна тежест, включващи умишлено убийство. Престъпленията с наркотични вещества не попадат в тази категория.

От бесилото до смъртоносната инжекция: Как се изпълнява последната присъда

Въпреки технологичния напредък и развитието на международното право, методите за изпълнение на смъртните присъди продължават да напомнят за някои от най-мрачните страници в човешката история. Докато едни държави използват медицински вещества с претенцията, че така намаляват страданието, други все още разчитат на бесилото, разстрела или обезглавяването.

► Обесване. Един от най-старите методи за екзекуция продължава да се използва в държави като Иран, Япония и Сингапур. В някои страни присъдите се изпълняват при строга секретност, а семействата на осъдените получават ограничена информация.

► Разстрел. Смъртното наказание чрез огнестрелно оръжие продължава да се прилага в отделни държави, сред които Беларус, Китай и Сомалия. Методът е разрешен и при определени условия в някои американски щати.

► Смъртоносна инжекция. Използвана най-вече в Съединените щати, тя е въведена като алтернатива на по-старите методи за екзекуция. Процедурата обаче предизвиква сериозни спорове, включително заради случаи на усложнения и продължително страдание на осъдените.

► Обезглавяване. Един от най-старите начини за изпълнение на смъртна присъда продължава да се използва в Саудитска Арабия. Методът е обект на остри критики от международни правозащитни организации.

► Електрически стол. Превърнал се в символ на американската наказателна система през XX век, днес той има значително по-ограничено приложение. В някои американски щати все още съществува като законово допустим метод при определени обстоятелства.

► Газова камера. Използването на отровен газ има дълга и противоречива история в САЩ. През последните години отделни американски щати въведоха екзекуции чрез азотна хипоксия - метод, при който осъденият вдишва азот вместо въздух. Прилагането му предизвика нови спорове относно риска от страдание.

► Убийство с камъни. Този метод е предвиден или е съществувал в законодателството на някои държави, прилагащи определени тълкувания на ислямското наказателно право. Важно е обаче да се прави разграничение между законови разпоредби, исторически практики и действително потвърдени екзекуции. Наличието на подобно наказание в законодателството не означава непременно, че то се изпълнява в наши дни.

Различните методи пораждат един и същ въпрос - възможно ли е изобщо да съществува хуманна екзекуция? За международните организации, които настояват за окончателно премахване на смъртното наказание, отговорът не зависи от използваната технология. Според тях основният проблем е самото отнемане на човешки живот като форма на държавно наказание.

САЩ ще излъчат на живо първата екзекуция на военен от 65 години насам

Снимка: iStock

През 2025 г. Amnesty International документира най-малко 17 публични екзекуции – 11 в Иран и шест в Афганистан. В Съединените щати темата отново предизвика остри спорове през октомври 2026 г., след като Пентагонът обяви план за публично излъчване на военна екзекуция през декември. Намерението беше посрещнато с критики и повдигна въпроси дали превръщането на смъртната присъда в публично зрелище е съвместимо с човешкото достойнство. 

Когато съдът греши, а присъдата е необратима

Най-тежкият въпрос около смъртното наказание може би не е как се изпълнява, а какво се случва, когато осъденият се окаже невинен.

При лишаването от свобода съдебната грешка понякога може да бъде поправена. Човек може да бъде освободен, реабилитиран и обезщетен, макар изгубените години да не могат да бъдат върнати. При изпълнената смъртна присъда такава възможност не съществува.

Затова случаите на осъдени на смърт, оправдани след нови доказателства, се превръщат в едни от най-силните аргументи в световния дебат. Те поставят под съмнение не само конкретните съдебни решения, но и способността на която и да е правосъдна система да гарантира абсолютна безпогрешност. А когато държавата притежава властта да отнеме живот в името на справедливостта, дори една-единствена непоправима грешка придобива съвсем различно измерение.

Невинни на смъртния ред: Когато правосъдието признава грешката си

Представете си да прекарате 10, 20 или дори 30 години в затворническа килия, знаейки, че държавата може да сложи край на живота ви. Да се събуждате всяка сутрин с мисълта, че сте осъдени за престъпление, което твърдите, че не сте извършили... Да разчитате, че някъде извън стените на затвора ще се появи доказателство, което ще ви спаси.

За някои хора това не е сюжет на филм, а действителност. Историята на смъртното наказание познава случаи, в които осъдени са освобождавани след десетилетия, защото нови доказателства са разкрили сериозни пропуски в разследването, недостоверни свидетелски показания или съдебни грешки. Именно тези истории поставят един от най-трудните въпроси пред привържениците на смъртното наказание: какво се случва, когато съдебната система допусне грешка, но вече е твърде късно тя да бъде поправена?

Снимка: iStock

48 години в очакване на екзекуция: Историята на Ивао Хакамада

През 1966 г. японецът Ивао Хакамада е арестуван по обвинение в убийството на четирима души - негов работодател и трима членове на семейството му. Две години по-късно получава смъртна присъда. Следва съдебна битка, която ще продължи почти шест десетилетия.

Хакамада, който е бивш професионален боксьор, оттегля признанията си, като твърди, че са били изтръгнати след продължителни и тежки разпити. Въпреки съмненията около доказателствата той остава осъден на смърт.

Иран екзекутира още един мъж във връзка с масовите протести в страната

Прекарва повече от 45 години в затвора, като огромна част от времето е държан в изолация. През 2014 г. е освободен в очакване на нов процес, след като съдът поставя под съмнение ключови доказателства. През септември 2024 г., когато е на 88-годишна възраст, Хакамада най-накрая е оправдан. Японският съд приема, че доказателства по делото са били изфабрикувани. Това решение идва близо 58 години след ареста му.

Историята му се превръща в международен символ на опасността от необратими съдебни решения. Макар да оцелява, десетилетията в очакване на екзекуцията оставят тежки последици върху психическото му здраве.

39 години зад решетките: Човекът, когото САЩ осъждат на смърт по погрешка

Американецът Рики Джаксън е едва на 18 години, когато през 1975 г. е осъден на смърт за убийство в щата Охайо. Присъдата се основава до голяма степен на показанията на момче, което по-късно признава, че не е видяло престъплението.

Джаксън прекарва близо четири десетилетия в затвора. Смъртната му присъда впоследствие е заменена с доживотен затвор заради промени в законодателството, но той продължава да настоява, че е невинен. През 2014 г., след като основният свидетел оттегля показанията си, обвиненията срещу него са свалени и Джаксън излиза на свобода. Той е на 57 години.
Младостта му е преминала зад решетките. През това време светът навън се е променил до неузнаваемост – появили са се интернет, мобилните телефони и технологии, които за повечето хора са част от ежедневието.

Неговият случай показва как една ненадеждна свидетелска история може да доведе до десетилетия лишаване от свобода и първоначално дори до смъртна присъда.

203 спасени от смъртната присъда: Колко често греши правосъдието?

203 души са били оправдани и освободени от смъртна присъда в САЩ от 1973 г. насам, според данните на Death Penalty Information Center към септември 2026 г. 

Тези 203 истории имат различни обстоятелства, но обща характеристика: съдебната система първоначално е стигнала до заключението, че подсъдимите заслужават най-тежкото възможно наказание. По-късно същата система е признала, че присъдите са били погрешни.
Според научно изследване, цитирано от Death Penalty Information Center, най-малко 4,1% от осъдените на смърт в САЩ вероятно са били осъдени неправомерно. Това е статистическа оценка, а не установен брой невинни хора. Тя обаче поставя под съмнение възможността съдебната система да изключи напълно риска от фатална грешка. 

Снимка: iStock

Причините за неправомерните присъди са различни – неверни свидетелски показания, нарушения при разследването, укриване на доказателства, погрешни експертни заключения и недостатъчна правна защита. За някои осъдени спасението идва благодарение на нови научни методи. За други – след признание на свидетел, който години по-късно оттегля показанията си. А понякога решаващо се оказва упорството на адвокати, журналисти и организации, които отказват да приемат, че случаят е приключен.

Може ли свободата да компенсира отнетите десетилетия?

След освобождаването си Рики Джаксън получава право на обезщетение за неправомерното лишаване от свобода. През 2016 г. съдът в Охайо одобрява допълнително плащане от 2,65 милиона долара към вече присъдената сума от малко над един милион долара. 

Парите обаче не могат да възстановят младостта, пропуснатите семейни моменти или живота, който човек би могъл да има. В разказ за преживяното Джаксън сравнява освобождаването си със събуждане след десетилетия сън. Светът, който напуска като младеж, вече не съществува в същия вид. 

И точно тук спорът за смъртното наказание надхвърля въпроса за вината и заслуженото възмездие. Защото ако дори най-развитите съдебни системи допускат грешки, остава въпросът дали едно наказание, което не може да бъде отменено след изпълнението му, изобщо може да бъде съвместимо с правосъдието.

Справедливост или отмъщение: Кой има право да отнеме живот?

За привържениците на смъртното наказание то представлява най-тежката санкция за най-тежките престъпления. Според тях справедливостта изисква извършителите на особено жестоки убийства да понесат наказание, съответстващо на причиненото страдание. Част от защитниците му смятат също, че то може да възпира бъдещи престъпления, макар убедителни доказателства за по-силен възпиращ ефект спрямо дългосрочното лишаване от свобода да липсват.

Великобритания помилва посмъртно последната осъдена на смърт жена Рут Елис

Противниците му поставят на първо място необратимостта на наказанието, риска от съдебни грешки и опасността то да бъде прилагано неравнопоставено. Те настояват, че държавата може да защитава обществото и да наказва най-тежките престъпления, без да отнема човешки живот.
Между тези две позиции стоят семействата на жертвите, осъдените, съдебните институции и обществата, които трябва да решат какво означава справедливост.

За едни смъртната присъда е окончателно възмездие. За други – признание, че държавата отговаря на насилието с насилие. А най-трудният въпрос остава без универсален отговор: когато правосъдието има право да отнеме живот, кой носи отговорността, ако се окаже, че е отнело живота на невинен човек?

Европа и България: Как смъртното наказание остана в миналото

Европа е континентът, който в най-голяма степен е превърнал отказа от смъртното наказание в принцип на правосъдието. Но пътят до тази промяна не е нито кратък, нито безболезнен. В продължение на векове екзекуциите са били част от наказателните системи на европейските държави. Осъдени са изпращани на бесилото, пред разстрелни отряди или на гилотината – понякога пред погледите на стотици зрители.

Днес тази практика е премахната в почти цяла Европа. Отказът от смъртното наказание е залегнал в основните принципи на Европейския съюз и Съвета на Европа. Той се основава на убеждението, че дори най-тежкото престъпление не дава на държавата неограничено право да отнема човешки живот. Но на европейската карта все още има едно изключение.

Снимка: iStock

Беларус: Последната държава в Европа, която продължава да изпълнява смъртни присъди

В сърцето на европейския континент има държава, в която смъртната присъда все още не е останала в миналото. Това е Беларус – единствената европейска страна, която продължава да прилага най-тежкото наказание.

Там осъдените на смърт се екзекутират чрез разстрел, а процедурите са обвити в изключителна секретност.  Според Съвета на Европа близките на осъдените невинаги получават предварително известие за предстоящата екзекуция. Телата на екзекутираните не се предават на семействата, а местата на погребението им остават неизвестни.

Така за роднините наказанието не приключва със смъртта. Те могат да останат без възможност да се сбогуват, да организират погребение или дори да узнаят къде се намира гробът на техния близък. През последните години беларуските власти разширяват и приложното поле на смъртното наказание, включително по отношение на някои престъпления, свързани с тероризъм и държавна измяна. Това предизвиква тревога сред международните правозащитни организации, които предупреждават за възможността най-тежката санкция да бъде използвана като инструмент за политическа репресия.

Тръмп обяви, че по негово искане Иран е отменил екзекуцията на осем жени

В резолюция от април 2026 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отново призовава Минск да прекрати екзекуциите и да премине към пълно премахване на смъртното наказание. 

България: Последният разстрел е извършен през 1989 г.

България също има своята тежка история със смъртното наказание. В продължение на десетилетия то е част от наказателното законодателство, а присъдите се изпълняват чрез разстрел. Последната екзекуция у нас е извършена на 4 ноември 1989 г. - само дни преди политическите промени на 10 ноември. Според данни, публикувани от Amnesty International, между 1951 и 1989 г. в България са екзекутирани общо 915 души. Само през последната година от този период са изпълнени 14 смъртни присъди. 

През юли 1990 г. Великото народно събрание налага официален мораториум върху изпълнението на смъртните присъди. Това означава, че съдилищата все още могат да постановяват най-тежкото наказание, но държавата вече не го изпълнява. Следват години на обществени и политически спорове. Основният въпрос е дали смъртната присъда трябва окончателно да изчезне от българското законодателство и какво наказание да я замени. Решаващата стъпка е направена на 10 декември 1998 г., когато Народното събрание приема законодателните промени за отмяна на смъртното наказание. Те влизат в сила на 27 декември същата година. На негово място е въведен доживотният затвор без замяна.

Промяната засяга и хората, които вече са осъдени на смърт, но присъдите им не са изпълнени. През януари 1999 г. смъртните присъди на 19 затворници са заменени с доживотен затвор без замяна с указ на вицепрезидента, както е отразено в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. 

Доживотен затвор без замяна: Най-тежката присъда в България днес

След премахването на смъртното наказание българското право запазва възможността за изключително тежка санкция - доживотен затвор без замяна. Тя се различава от обикновения доживотен затвор, при който законът предвижда възможност съдът да замени наказанието с лишаване от свобода за определен срок след изтърпяване на най-малко 20 години.

При доживотния затвор без замяна подобна съдебна процедура за замяна не е предвидена. Съществува обаче конституционната възможност за помилване, която се разглежда отделно от обичайните механизми за изменение на наказанието.
През годините именно режимът на изтърпяване на тези присъди и възможността за преразглеждане са ставали предмет на дела пред Европейския съд по правата на човека. 

От гилотината до пълната забрана: Как Европа промени правосъдието си

Един от символичните моменти в европейската история настъпва във Франция през 1981 г. Тогава страната окончателно отменя смъртното наказание след продължителна обществена битка, в която ключова роля има министърът на правосъдието Робер Бадентер. Последната екзекуция с гилотина във Франция е извършена през 1977 г. Само четири години по-късно тази вековна практика е окончателно забранена.

Двама души бяха екзекутирани в Иран за шпионаж в полза на Израел

Историята на останалите европейски държави показва, че отказът от екзекуциите не се случва едновременно. Португалия премахва смъртното наказание за обикновени престъпления още през XIX век, докато редица страни от Централна и Източна Европа правят тази стъпка едва след падането на комунистическите режими.

Защо Европейският съюз не допуска смъртното наказание?

За Европейския съюз отказът от смъртното наказание не е просто политическа позиция. Той е част от основните права, върху които се изгражда европейският правен ред.
Член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз защитава правото на живот и изрично забранява осъждането на смърт и екзекуциите. Съветът на Европа също е превърнал премахването на смъртното наказание в основно условие за членство. Протокол №6 към Европейската конвенция за правата на човека предвижда отмяната му в мирно време, а Протокол №13 разширява забраната до всички обстоятелства.

Към 2026 г. всички 46 държави членки на Съвета на Европа са ратифицирали Протокол №6. Протокол №13 е ратифициран от всички с изключение на Азербайджан, който го е подписал, но все още не е завършил ратификацията. 

Това не означава, че всички европейски общества са единодушни по въпроса. При особено жестоки престъпления периодично се появяват призиви за връщане на смъртната присъда.
Но европейските институции поддържат категорична позиция: държавата не трябва да разполага с правото да отнема живот като наказание, независимо от тежестта на извършеното престъпление.
В съвместно изявление по повод Световния ден срещу смъртното наказание на 10 октомври 2026 г. Европейският съюз и Съветът на Европа отново призоваха страните, които продължават да извършват екзекуции, незабавно да въведат мораториум като първа стъпка към окончателната им отмяна. 

Снимка: iStock

Последната граница на справедливостта

От последния разстрел в България до окончателното премахване на смъртното наказание минават девет години. От последната екзекуция с гилотина във Франция до законовата забрана – четири. За някои държави този преход е отнел повече от век. Но историята показва, че отказът от смъртното наказание не означава отказ от наказване на най-тежките престъпления. Той означава промяна в начина, по който обществото разбира границите на държавната власт. Днес Европа почти е затворила тази страница от историята си. Извън нея обаче хиляди хора продължават да живеят в очакване на последната си присъда. И така светът остава разделен пред един въпрос, на който различните общества дават коренно противоположни отговори: може ли отнемането на човешки живот някога да бъде най-висшата форма на справедливост?