Името му е Стойчо Ангелов Николов и е оставен от държавата да умре. Той си е избрал за целта подобаващо място, което е алеята на Старите гробища във Варна. Неговата история е до болка позната на всички ни и показва цялото безхаберие и античовечност на настоящата система. Преди време е бил щофьор, но е претърпял инсулт и повече не е може да работи. От ТЕЛК го освидетелстват, като нетрудоспособен и започва да получава инвалидна пенсия. Обаче преди 6 месеца същите тези от ТЕЛК му отнемат правото за получаване на инвалидна пенсия и Стойчо остава без пари. Още по лошо става, когато собствената му дъщеря го изгонва от къщата, в която е живеел и така той се оказва на улицата без никакви пари. Граждани живеещи в района на няколко пъти подават сигнали до местните бюрократични "социални" институции, но оттам вдигали рамене и се оправдавали, че Стойчо бил на 55 години и нямал нужните години за социална пенсия. На всичкото отгоре, когато идвали при него, същите тези псевдосоциални служби, Стойчо им се молел да го приберат с тях, да го настанят в някой дом. Те обаче му се подигравали и му казвали, че щели да го приберат, когато бил готов за... и посочвали старите гробища зад него. В момента той живее на алеята на Старите гробища във Варна, като около него смърди на фекалии и урина. Не се е къпал от 6 месеца, а дрехите му са се впили в тялото. Гледката е ужасна, защото виждаш как едно човешко същество се разлага бавно и мъчително. За него няма надежда, защото държавата го е оставила да умре и той ще умре с настъпването на зимата. Може би само чудо би го спасило да изкара минусовите температури на открито. Той със сълзи на очите ми сподели, че знае, че ще умре и вече се е отчаял. Просто се моли това да стане по-бързо. Там, където сега се намира, е оживено място. Аз сам нищо не мога да направя. Безсилен съм пред бюрократичната схватка на системата. Това, което сега правя е да пробвам да насоча вниманието към този човек и да се надявам, че ще съумеем да го спасим с общи усилия.