Добър вечер. Преди 2 години и 2 месеца мен ме пребиха. Хванах си адвокат, заведох дело в гр. Ямбол, също така имам и 4 човека свидетели, които бяха с мен вечерта на побоя ми. След като заведох делото, този който ми нанесе побоя започна да идва в нашето село Жельо войвода, обл. Сливен, като по този начин идваше до нас и ме беше много страх да не направи на мен нещо и семейството ми. Много Ви моля, ако можете да ми помогнете, защото вече не знам какво да правя. А мисля, че Вие и Вашият екип можете да го направите. Моля Ви. Ето я моята история...! Казвам се Йордан Димитров Станчев, живея в с. Жельо войвода обл. Сливен и от доста време имам проблеми със съдебната власт в общ. Ямбол. Миналата година през нощта на 24/25. 04. 2011 г., около 01:00 ч., с приятели бях в местността Зайче връх, край с. Кабиле, общ. Ямбол. Както стояхме в автомобила, на същото място пристигна друг автомобил, от който слезе един непознат млад мъж, приближи се към нас и започна да ме пита дали го познавам. Знаех за кого става въпрос, но не го познавах лично. Същият по мобилния си телефон се обади на баща си, който след около пет минути пристигна и още с пристигането си извади една ловна пушка и се приближи към колата, в която стоях аз. Отвори вратата и ме хвана за врата, като опря пушката в корема ми, но не успя да ме измъкне от колата. Веднага след това замахна с пушката и ме удари от лявата страна под окото, както и над окото (веждата). Преди още да ме удари с пушката, усетих, че мирише силно на алкохол. След удара аз се пуснах от седалката и се хванах за удареното място. Този същият, който беше опрял пушката в корема ми с име Георги и с прякор Смешния, ме хвана и ме издърпа от колата. След като ме издърпа, аз паднах, а той започна да ме рита в бъбреците, като накрая получих ритник и в тилната област. Добре, че беше приятелят ми (и същевременно шофьор) Росен, който ме хвана за ръката и ме вкара обратно в колата. След като се озовах отново вътре, Георги насочи пушката срещу мен на 40-50 см от главата ми. В същия момент синът му Деян (човекът, който пристигна пръв и се обади на Георги), се намеси, за да вдигне пушката нагоре, защото този човек искаше да ме убие, да ме остави на място там. Деян взе пушката от баща си и я прибра в своята кола, но Георги беше полудял. Последният отиде до колата, с която беше пристигнал, извади брадва и се засили срещу мен, но синът му отново се намеси, взе брадвата и я прибра в колата си. Георги не се отказваше... Върна се до колата си и извади един голям нож, аз много се уплаших, защото все още не бях пълнолетен, а също така се безпокоях за живота си, както и за този на останалите, които бяха с мен в колата. Деян отново се намеси, взе му ножа и отново го прибра. Но Смешния не се спираше искаше да ме убие. Приближи се до колата и започна да ме удря отново. След приблизително минута (не мога да преценя точно) пред нас спря друг автомобил, от който слезе Панайот (шуреят на Георги), приближи се и започна да разпитва какво правим там. Разказах му, че сме били на пикник и не сме правили нищо лошо, при което Георги избухна и ме изрита няколко пъти пред Панайот (вече бях целият в кръв). Последният хвана Георги и ни каза да се прибираме, като минем през село Дражево, но ние му казахме, че не знаем пътя. След като съобщихме това на Панайот, той ни каза да караме след него, че щял да ни закара до моето село (Жельо войвода). Като пристигнахме в село спряхме под една улична лампа за да си измия раната в един приятел, за да не ме видят майка и татко в толкова лошо състояние. Прибрах се в нас, събудих ги и започнах да им разказвам какво ми се е случило. След това родителите ми веднага се обадиха на полицията в Сливен и до няколко минути дойдоха до нас и аз им разказах какво ми се е случило. Полицаите ме изпратиха в бърза помощ за да ми промият раните и спрат кръвта. Подадох жалба до РПУ- Тунджа гр. Ямбол, след което получих писмо, в което пише, че няма доказателства.