Здравейте,

 

Както всеки един млад и амбициозен човек, желае страната му да просперира и да върви напред, така и тук ситуацията е същата. За съжаление обаче, нашата държава не допринася с нищо за това. Ние, младите хора трябва да се примиряваме с мизерните и нечовешки условия на БДЖ.

 

Искам да изкажа своето разочарование от последното ми пътуване с БДЖ. Студентка съм, първи курс в гр.Варна и единственият възможен начин, по който мога да се прибирам до собствения си дом, е така прекрасния и обновен влак. Разбира се, с ирония заявявам, че ако един чужденец само за секунда влезе във вагон на БДЖ, още на първата секунда ще излезе и ще избяга.

 

Днес, когато пътувах се замислих, че ситуацията не е плачевна, трагична е. Как е възможно хората да пътуват в купета, които дори не са почистени. Как е възможно да плащаме за нещо, което не предоставя необходимите условия по ничии стандарти. Как е възможно всичко да е толкова занемарено, мизерно, грозно и ужасяващо.

 

Бива ли повече от 40 човека да се бутат и да стоят глава до глава в коридора на вагона, тъй като влакът е пълен. Възможно ли е условията да са толкова жестоки!? Е, все пак това е България. Явно е възможно. Ситуацията не може да се подобри, а само и единствено да се влоши.

 

Не е реално, когато всеки ден вагоните да се чупят, а пътниците да бъдат принудени да чакат с часове в студените влакове. Не е човешко хората да бъдат подлагани на такова мъчение. Не е възможно повече да мълчим и да се питаме къде отиват всичките пари, които държавата предоставя на железниците. Защо не се наемат работници, които да освежат пътническите места?

 

Защо не се подобрят условията? В нашата страна с БДЖ пътуват над 50 000 души, възможно ли е всеки от нас да търпи това – да чака на претъпканите и студени гари, които уж са ремонтирани и обновени, да стиска здраво своята чанта, защото някой съвсем случайно се блъска в теб и неусетно краде и взема ценностите. Не можем да се примиряваме с това да пътуваме в мизерия и ад, а от нас да се иска да мълчим и само и единствено да плащаме.

 

А отношението по вагоните, отношението на служителките на касите на БДЖ – няма спор, че е под всякаква критика. Защо трябва да се държат грубо и надменно с нас, клиентите? Защо трябва с нежелание да работят длъжността си? С какво сме виновни ние, че на тях не им се работи или пък, че не са в добро настроение. Българите сме такива – алчни, жестоки и надменни.

 

Днешното поколение не отива на добро, днешните хора не са онези предишните и гостоприемни семейства, които с отворени обятия ще ти помогнат в нужда. Днес ние сме дяволи, давещи се в собствената си локва. Ние сме дори и по-жестоки от вещиците в детските приказки. Човечността е изчезнала безследно, а пътят към откриването й е бездънна яма.

 

Тръгнеш ли напред, няма връщане назад – дупките са прекалено много, а запълването им е невъзможно, защото всичко е един огромен мираж, една огромна заблуда, в която живеем всеки ден. Мога да продължа да изказвам своето огромно разочарование, но смятам, че само и единствено ще обостря ситуацията, която няма как да стане по-коварна от това, което е в момента.

 

Написах Ви това писмо с надеждата, че ще направите проверки и ще се опитате да се свържете с някой, за да се разреши поне един от основните проблеми на нашето човечество!

 

Благодаря Ви за отделеното време!

 

Габриела