Глобалното затопляне прекъсва връзката между два от най-големите океана на Земята

Климатичните промени и глобалното затопляне прекъсват връзката между два от най-големите океани на Земята – Тихия и Индийския. Това показва изследване, публикувано в Nature Communications.

Учените от Океанографския институт „Уудс Хоул“ в Масачузетс и Университета на Колорадо в Боулдър доказват, че вековният „атмосферен мост“ между Тихия и Индийския океан се е разпаднал драматично през последните десетилетия.

Климатичните промени и бедствията в Хималаите: Какво ни очаква

Онова, което се случва в единия океан, невинаги остава само в неговите граници. В продължение на векове промените в тропическата зона на Тихия океан са се пренасяли през атмосферата, оказвайки влияние върху температурите в Индийския океан на хиляди километри разстояние. Представете си го като климатичен разговор от далечно разстояние между две огромни водни маси. И този разговор има огромно значение за нас, хората на сушата, казват изследователите.

Температурите в Индийския океан могат да повлияят на валежите и на други климатични условия в гъсто населени райони на Африка, Азия и Австралия. Относително стабилните взаимовръзки между тропическите океани също така помагат на учените да прогнозират климатичните условия за месеци, а понякога и за години напред.

Сега обаче един ключов елемент от тези взаимоотношения се държи по съвсем различен начин. Ново изследване, публикувано в списание Nature Communications, установи, че дългогодишната връзка между атмосферната циркулация в Тихия океан и температурите в тропическата част на Индийския океан е нарушена през последните десетилетия. Връщайки се векове назад в климатичната история, изследователите откриват, че тази съвременна промяна изглежда безпрецедентна.

Температурата на Световния океан достигна нов рекорд

Основен двигател тук е тихоокеанската циркулация на Уокър – огромна система от движещи се въздушни маси над тропическия Тих океан. Принципът ѝ е прост. Разликите в океанските температури задвижват въздуха над Тихия океан. Топлият въздух се издига над по-топлите води, преминава през атмосферата, спуска се на друго място и помага за формирането на ветровете близо до повърхността.

По време на явления като „Ел Ниньо“ тази циркулация може да отслабне. Чрез своеобразен „атмосферен мост“ тези промени влияят и върху температурите в Индийския океан. Исторически погледнато, когато тихоокеанската система се е променяла, температурният модел в целия басейн на Индийския океан, известен като „басейнов режим на Индийския океан“, обикновено се е променял заедно с нея.

От 50-те години на миналия век насам обаче тропическият Индийски океан се затопля с около 0,1 градуса по Целзий на десетилетие, като това се дължи на промените, свързани с нарастващите концентрации на парникови газове.

Мобилна лаборатория ще следи движението на есетровите риби по Дунав и Черно море

В същото време тихоокеанската циркулация на Уокър се е засилила от 80-те години насам. Глобалното затопляне и човешките емисии вече надделяват над естествените климатични процеси, преобръщайки историческата връзка между Тихия и Индийския океан, отбелязват учените.

Чрез комбиниране на съвременни модели и естествени архиви те успяват да възстановят климатичните модели в региона от 1631 г. насам. Данните показват, че през по-голямата част от тези четири века двете океански системи са се движили в пълен синхрон. Единственото изключение в миналото е било между 1810 и 1850 г., когато мощни вулканични изригвания временно са нарушили връзката им. За разлика от тогавашното естествено смущение, днешната аномалия е резултат от продължително глобално затопляне, причинено от човешката дейност.

Сравнението с последното хилядолетие показва, че съвременната промяна във връзката между океаните е безпрецедентна и надхвърля дори периодите на интензивна вулканична активност. Тъй като стабилните взаимодействия между океанските басейни са ключови за прогнозите, тяхното пренареждане ще наложи промени в климатичните модели, управлението на риска и водните ресурси.

Глобалното затопляне не просто повишава температурите, а изменя самите взаимоотношения между океаните, променяйки моделите, чрез които се прогнозира бъдещето.