Мащабна принудителна сеч на изсъхнали гори се предвижда в различни части на страната

Освен производството на плодове и зеленчуци и корабоплаването по Дунава, климатичните промени вече се отразяват пряко и върху състоянието на горите у нас. Съхненето на хиляди декари гори в Североизточна България придобива мащабите на екологична криза. Засегнати са над 200 хиляди декара. Двойно повече пък са те в Южна България, като най-много са боровите насаждения в Родопите.

Министерството на земеделието и храните предвижда мащабна принудителна сеч на изсъхнали гори в страната, преди те да се превърнат в огнища на болести, вредители и пожари. Решението ще промени облика на цели райони през следващите 15 години, но е наложително, тъй като близо 1,8 милиона хектара горски площи са силно засегнати.

Рая Симеонова всеки ден обикаля иглолистните гори в района на чепеларското село Хвойна. Не само за да разхожда, но и като лесовъд да извършва огледи.

„Като лесовъд, който всеки ден съм в гората, виждайки изсъхналите дървета, изпитвам чувство на тъга”, споделя тя.

"Дотам и обратно": Дивият свят на Женда в Родопите

Иглолистните гори около Смолян, Пазарджик, Велинград и Кърджали загиват с невиждани темпове. Все повече кафяво-червени оттенъци се появяват по склоновете. Красивата на вид мозайка в пейзажа обаче се оказва опустошителна за гората. В Южна България над 230 хиляди декара са засегнати от съхнене. Според директора на Лесозащитната станция в Пловдив климатичните промени са само една от причините.

„25 година е най-сухата от 1930-а насам и най-горещата за 21 век. Да не говорим, че валежният дефицит е страшно неблагоприятен. Имаме 74% по-малко паднали валежи през месец юни”, каза инженер Пенчо Дерменджиев.

Масовото съхнене се дължи и от атаки на стъблени вредители и патогени. Един от тях е върховият корояд.

За това на места, където до скоро е имало зелени корони ще останат голи склонове. Лесовъдът е категоричен – единственият начин горите да бъдат спасени е принудителна сеч. До 3 години след сечта на боровата гора трябва да започне нейното възстановяване. За новите фиданки разчитат на единствената в Южна България шишаркосушилня. Тя се намира в Чепеларе. От всички горски стопанства се събират шишарки от съответните иглолистни видове и се доставят до тук.

„И добиването на иглолистните семена става от шишарките. Преработката се случва през различни процеси като шишаркосушене, извличане на семената, обезкриляването им”, обясни Рая Симеонова, зам.-директор на ДГС-Хвойна.

Изсушаването става на 45 градуса, като на практика шишарките се центрофугират. Само миналата година от шишаркосушилнята са били възстановени над 700 декара гори в районите на Панагюрище, Смолян, Югово и Доспат. Половината от тях са били опожарени. Пълното възстановяване на една борова гора е между 5 и 10 години.


Добави ни в предпочитани източници в Google
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking