"Дотам и обратно": Дивият свят на Женда в Родопите

Дори в най-горещите летни дни, рано призори в Родопите е прохладно и свежо. Първите лъчи на августовското слънце плахо надничат над хоризонта и събуждат дивия свят. По прегорелите хълмове излизат елени, сърни, муфлони, диви кози. Използват за паша златния час сутрин, преди жегата притисне всичко наоколо.

Пред нас е Женда – един от най-дивите райони в Родопите. Почти недокоснати от цивилизацията, по тези чукари на границата на Западните и Източните Родопи хората се броят на пръсти. За сметка на това обаче, дивото царство е в разцвета си.  "Това, което е ценно за нас тук в този район, е, че има голямо биоразнообразие. Има много животни, в това число едри тревопасни – благородни елени, елени-лопатари, дори диви кози", разказва Андреана Трифонова, Фондация „По-диви Родопи”.

"Дотам и обратно": Най-високият водопад в България - Полет над Дяволско пръскало в резерват "Северен Джендем"

Необятните гори, стръмните ливади някога са приютявали планински махали, от които днес е останала по някоя-друга стара каменна постройка. Единици са животновъдите, пръснали добитъка из пасищата в дивия безкрай. "Територията на Държавно ловно стопанство Женда” е характерна със силно пресечен терен, със слабата пътна инфраструктура в горната част на стопанството", заяви инженер Николай Аргатов, ДЛС "Женда". 

С Емил Йорданов от Фондация „По-диви Родопи” екип на NOVA се опита да локализираме група зубри - едни от най-големите обитатели на Женда. От 2024 година районът е сред малкото у нас, където огромните тревопасни животни се завръщат като трайна част от природната мозайка. "Това е най-голямото тревопасно животно на нашата територия. И е доста впечатляващ вид, не само с екологичната си роля, а и с размерите си. Да видиш един вид, който някога е изчезнал, поради човешка намеса, върнат отново в природата чувството е уникално", твърди Емил Йорданов, Фондация „По-диви Родопи”.

"Дотам и обратно": В прегръдката на водопадите „Бохемия“

Животните са 7 и вече добре познават планината. Живеят напълно самостоятелно, а ролята на специалистите е ограничена до минимум. Следи се движението чрез поставените джипиес предаватели. Периодично групата се наблюдава отдалече с дрон, снабден с термокамера. "Другото безценно нещо е помощта от местните хора. Когато видят зубрите някъде, те ни пишат, обаждат се, казват ни къде са ги видели. Има наоколо един пчелар, който често ни споделя къде ги е видял. Има животновъди, които също казват къде са ги засекли", разказва Йорданов. 

"Те се чувстват много добре. За тях районът е подходящ, защото има необходимата мозайка от местообитания – има треви, както и места, където могат да се крият. Харесва им да са тук и очевидно тяхното здравословно състояние, което ние следим, показва, че се чувстват добре. Можем да кажем след редица наблюдения, че има сформирани двойки и се надяваме съвсем скоро ще сме свидетели на първите малки", изрази надежжда Трифонова. 

„Дотам и обратно”: До изворите на река Младежка в Странджа

Емил подготвя терена за предстоящо разселване на нова група зубри. С електропастир са заградени около 40 хектара пространство за адаптация на животните. След едномесечна карантина, бизоните трябва да свикнат с новия си дом именно тук. А след още няколко месеца поемат на свобода.

Дългосрочната цел на "По-диви Родопи" е източноевропейският бизон да се завърне трайно и да поеме важната функция, дадена му от природата от незапомнени времена. Мозайката, за която всички говорят, е видима отвисоко. Горски масиви, просечени от тучни планински ливади и открити пространства. Едрите тревопасни като зубъра поддържат този ландшафт.

Повече по темата гледайте във видеото.