Исторически момент: Как се стига до връщането на тленните останки на цар Самуил

Решението на Гърция да върне тленните останки на цар Самуил у нас се оценява като историческо. То идва шест десетилетия след откриването им. Това е резултат от продължителни преговори с Гърция, а не от внезапно решение, заяви историкът проф. Христо Матанов в ефира на „Здравей, България“.

По думите му моментът също не е случаен - на 6 октомври се отбелязва годишнината от смъртта на българския владетел. „Това не става изведнъж. Разбира се, става с преговори, и то продължителни“, подчерта историкът.

Какво ще даде България на Гърция за мощите на цар Самуил

Според Матанов в България е имало съпротива срещу връщането на ръкописи и други ценности, които гръцката страна е искала да получи. Става въпрос за общо 48 църковни реликви, свързани с гръцки манастири и църковни институции, които са били взети през 1917 г.

Сред ръкописите, които определи като интересни, той посочи Евангелие на Йоан Кантакузин с приписки, което по думите му има особена стойност за гръцката страна. Матанов посочи, че информация за размяната се е появила и в гръцката преса, докато според него българската страна не е акцентирала върху това какво предоставя в замяна.

Запитан дали останките на Самуил е можело да бъдат върнати по-рано, ако България се беше съгласила по-рано да предаде въпросните ценности, историкът отговори: „Най-вероятно да“.

Историкът коментира и появилата се непотвърдена информация, че част от артефактите, които България връща, може да са били съхранявани повече от 70 години в секретен фонд. Според Матанов става дума за мит.

По думите му ръкописите са се съхранявали в центъра „Иван Дуйчев“ и са били достъпни за научна работа. „Те бяха свободни за ползване от учени от целия свят. Неслучайно те идваха да ги ползват. Разбира се, бяха обработени и от български учени“, обясни той.

Според проф. Матанов има висока степен на сигурност, че останките принадлежат именно на цар Самуил. Един от аргументите е открита травма на ръката, която съответства на сведенията в писмените исторически извори.

Гърция връща на България останките на цар Самуил

Историкът припомни разказа за сражение, при което Самуил е ранен в лявата ръка. Синът му Гаврил Радомир успява да го спаси, като го пренася на гръб до свободна българска територия. Самуил впоследствие се възстановява, но според историка травмата вероятно не е зараснала напълно. Именно следи от подобно нараняване са открити върху останките.

Матанов не вижда особена необходимост от нови изследвания, макар да подчерта, че такива винаги могат да бъдат извършени. По-различна според него е ситуацията с останалите открити кости. За тях няма сигурни сведения дали принадлежат на Гаврил Радомир, на негова съпруга или на други хора.

Проф. Матанов коментира и историческите спорове със Северна Македония около личността на цар Самуил. Той припомни, че в по-стари учебници там е присъствала тезата, че българите са „татари“, докато населението на Македония е славянско. По думите му тази концепция води началото си от XIX век, но вече не присъства в съвременните учебници.

Втората теза, която историкът оспори, е определянето на Самуил като „македонски цар“. „Никъде не се споменава такова нещо. Все като български се споменава“, заяви Матанов.

Според него връщането на останките в България ще има силен отзвук и в Северна Македония. Той очаква темата или да бъде подмината с мълчание, или акцентът там да бъде поставен върху ценностите, които България предоставя на Гърция в замяна.

На въпрос дали очаква дезинформационна кампания по темата, Матанов отговори утвърдително. „Да, очаквам дезинформационна кампания, тъй като знам за какво става въпрос. И ние сме свикнали“, заключи историкът.

„Това е период от българската история, който е добре документиран. Знаем доста за комитопулите, за самия Самуил, за неговия син Гаврил Радомир. Историята, свързана със Самуил, е драматична и е дори обект на литературен интерес още през XVIII и XIX век”, заяви в предаването „Твоят ден” преподавателят по Средновековна история в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Александър Николов.

По думите му значение на цар Самуил за българската национална идентичност е огромно.

„Има известни спорове около това къде е умрял, но ако се доверим на византийския историк Михаил Аталиат, той посочва като място на неговата кончина езерния остров на Преспа. Там са открити и тези останки”, обясни проф. Николов.

Това става през 1965 г., обясни историкът. „Дълго време са пазени в тайна. Тогава в Гърция управлява военен режим, който не е много благосклонен към подобен тип разкопки, особено свързани с българското минало. Професор Муцопулос, който е открил тази находка, е успял постепенно да проучи, че най-вероятно е българският цар Самуил. Чак след демократизацията в Гърция през 1973–1974 година той обнародва изцяло своята хипотеза. Оттук насетне започва една история на доста дискретна дипломация, на преговори между двете страни за евентуалното предаване на останките на България. Преговорите се увенчаха с успех. Най-накрая имаме споразумение”, коментира проф. Николов.

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЗА ОСТАНКИТЕ НА ЦАР САМУИЛ ЧЕТЕТЕ ТУК