„Темата на NOVA”: „Непознатата столица” (ВИДЕО)

Почти два милиона души, хиляди сгради, инфраструктура, която от години се задъхва, заради постоянното разрастване – това е София, каквато я познаваме днес. Как само за няколко десетилетия София успява да извърви невъзможния път от Ориента до Запада, за да се превърне в символ на модерния европейски град, наричан „Малката Виена”? И какво е останало от старата бляскава столица днес? Разказват Ани Салич и операторите Росен Илиев и Кирил Тасев.

Градът основан от древни келтски племена – серди, които преди 2300 години дошли на Балканския полуостров. По-късно римляните нарекли селището Улпия Сердика. През вековете градът се променял и разраствал. За да приюти 12 хиляди жители в зората на Третото българско царство в края на 19 век.

„Непознатата столица“ в „Темата на NOVA”

Когато през април 1879 година Учредителното събрание във Велико Търново обявява новата столица по идея на проф. Марин Дринов, въодушевени, повечето депутати цепят въздуха с викове: „София“. Пренебрегната е старата столица Търново, но за компенсация се решава в нея да бъде коронясан първият български княз. „До голяма степен изборът е продиктуван от геополитически съображения – България щяла да се обедини с Македония, а така София е била централно място и държавата щяла да се развива на юг”, обяснява доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавната агенция „Архиви”. Според историка, се търси и друг подтекст за избора на София: „Марин Дринов бил панагюрец, а панагюрци са изкупили центъра на града и са създали много дюкяни, така че вероятно има този субективен момент”. 

Към 1879 година София е осеяна с тесни, криви сокаци, паянтови кирпичени къщи и…прасета, които необезпокоявано се калят в локвите на днешния площад „Македония“. Четем в книгата, издадена от софийската община по времето на кмета Владимир Вазов. Как се променя всичко? С наследницата на няколко поколения софиянци – журналистът и писател Магдалена Гигова, разказът се пренася назад в годините, когато нейните предци били неразделна част от обществения елит на новата столица. „Идва млад и напет княз от двореца Хайлиген и пише на сестра си Мари: „Мога да приема, че в спалнята ми крякат жаби, но падна парче от тавана и щеше да убие кучето, така че трябва да направя ремонт!” и така той прави ремонт на стария турски конак където е бил дворецът”, обяснява Магдалена Гигова. И допълва: „Всъщност Батенберг прави и първия бал, като всеки идва както си представя, че се ходи на бал. Но абсолютно всички си оставят галошите пред двореца, защото София е толкова кална. Но по-късно пристигат европейските нрави”. 

„Темата на NOVA”: В сянката на свободата (ВИДЕО)

Първият кадастрален план на София е направен малко след това, ангажирани са чужди специалисти в архитектурата и администрация, сред които има много чехи. Идват инженери, архитекти, строители, италиански художници. Върху старата крива мрежа от сокаци са начертани прави, широки булеварди с ортогонална структура – по модела на Париж. 

„Цар Фердинанд решава да направи по европейски образец Борисовата градина. Тя е била мера на слатинчани и когато те разбират, че от общината искат да им вземат мерата за парк –  слатинчани тръгват да се разправят със сопи и хладно оръжие със софийската полиция”, казва доц. Михаил Груев. Въпреки съпротивата на местните, чуждестранните архитекти – австрийци, немци, италианци пренасят у нас виенския сецесион, необарока и неокласицизма. Истинската революция настъпва на 1 ноември 1900 г. когато градът официално светва с първото си електрическо улично осветление, захранвано от новопостроената ВЕЦ „Панчарево”.

Чешкият архитект Антонин Колар се разпорежда столичани да избият врати на дворовете или къщите си към новите улици. А новите строежи стават възможни само след изваждане на позволение. Тутакси се въвежда и такса за поправка на дома както и за нов градеж, разказва изследователят и автор на книга за столицата „Софийските потайности” – д-р Петър Величков.

Една от най-тежките задачи пред тогавашния Градския съвет е ликвидирането на спекулата с цената на хляба и месото. По това време София става притегателен център и за селяните от околността. Те идват да продават стоката си и да си набавят необходимото за дома, разказват архивите. А на всеки Димитровден идвали да предлагат и децата си за слуги в богатите семейства. 

„Темата на NOVA”: Живи съкровища

В столичната полиция имало отделение, наричано „веселото”, което се занимавало с нарушението на регламентите за публичните домове, обяснява д-р Петър Величков. Бохемският живот в стара София започвал рано сутринта и приключвал на другия ден. Софийските дендита облечени по последна мода пълнели кафенетата ресторантите и баровете. Едно от най-посещаваните било  легендарното кафене „Цар Освободител“, наричано „писателското кафене“, където Елин Пелин, Александър Балабанов и Йордан Йовков спорели за литература и политика. По-младите пишели стихове върху салфетки на чашка кафе или абсент. Според доц. Груев от Държавните архиви: „Не е случайно, че кореспонденти на големите западни медии резидират за целите Балкани в София, също идват много дипломати. София се превръща в естествен център на само на България, но и на Балканите”.

Събират ги и баловете на княз Фердинанд, които се организират с прецизна точност – от сервирането на френско шампанско до това мъжете задължително да носят фракове или празнични военни мундири, а дамите дълги рокли, които били поръчвани в ателието на Пелагия Видинска или внасяни директно от Виена и Париж.

Какво включвали менютата на софийските балове, какъв бил етикетът за танци и какво успели да заснемат първите царски фотографи от онези времена? Гледайте във видеото!