„Прогресивна България“ не изключва мерките за горивата да обхванат бензина и дизела

Държавата е закъсняла с част от мерките срещу поскъпването и е трябвало да изгради механизми за контрол още преди влизането на България в еврозоната. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ и заместник-председател на парламентарната комисия по земеделието Тодор Джиков в студиото на „Офанзива с Любо Огнянов“.

„На практика мерките са закъснели. Това е инструментариум на държавата през КЗП и КЗК, които трябваше да бъдат създадени още когато излезе докладът, че можем да влезем в еврозоната - през юли миналата година. Тогава беше голямото поскъпване - от юли до декември 2025 г. В момента с тези мерки, които, надявам се, ще заработят до два месеца, ние ще гасим пожари. Това е истината“, коментира Джиков.

Без акциз за пропан-бутана, отпускат допълнителни средства на най-бедните

По думите му правителството е избрало социалните компенсации да бъдат насочени към домакинствата с най-ниски доходи, вместо помощ да получават всички. Джиков посочи, че след актуализирането на линията на бедност с близо 14% от т.нар. инфлационен чек би трябвало да бъдат обхванати около 550 000 души.

„През 2022 г., когато се раздаваше на калпак, помощ получаваха и тези с луксозните коли. Ние не сме толкова богата държава, че да си позволим да раздаваме на абсолютно всеки помощи за гориво в момента“, заяви депутатът.

Той призна, че е невъзможно напълно да бъде изключена вероятността от злоупотреби със социалната помощ. „Всяко правителство се стреми да няма злоупотреби при социалните мерки, но винаги ще има хора, които ще се опитват да се облагодетелстват, макар да нямат тази финансова необходимост. Ще направим всичко възможно тази възможност да бъде сведена до минимум. Ако ви кажа, че ще я изчистим напълно и няма да има такива случаи, означава да ви излъжа. Не бих го направил“, подчерта Джиков.

Според депутата премахването на акциза върху пропан-бутана е насочено най-вече към домакинствата с по-ниски доходи, хората, които използват автомобили на газ, както и към обществения транспорт. „В голямата си част бедните домакинства готвят на газ с пропан-бутан. Това е първата група хора, които ще получат облекчение. След това бих посочил тези, които карат автомобили на газ - това също до голяма степен са хора в по-ниската част на доходната скала. И несъмнено градския транспорт. Нека дадем възможност той да задържи цените на билетите такива, каквито са в момента“, каза Джиков.

Той не изключи мерките впоследствие да бъдат разширени и към бензина и дизела. „Ние сме отворени. Това не е финален процес. Ситуацията е изключително динамична. Виждате, че заради продължаващата криза и войната в Иран петролът постоянно се движи между 90 и 115 долара и заради това варират и цените на горивата. Винаги може да се направи промяна в една или друга посока“, заяви депутатът.

Теменужка Петкова: Защо помощта заради скъпите горива да не е за всички българи?

Запитан защо при по-ниска цена на петрола спрямо отделни периоди през 2022 г. бензинът сега е по-скъп, Джиков посочи, че суровината е само един от елементите при формирането на крайната цена.

„Горивата не се ценообразуват само със стойността на нефта. Вътре има много компоненти - работни заплати, цена на енергията за производството, постоянни и променливи разходи. Така че, ако сухо сравняваме цената на петрола през 2022 и 2026 г. и разликата в цената на горивата, няма да ни излезе сметката“, каза той.

Значителна част от разговора беше посветена на предвидените компенсации за земеделските производители. По думите на Джиков основната цел е ръстът на разходите за гориво, торове и препарати да не бъде прехвърлен върху потребителите чрез по-високи цени на храните.

„Един от основните компоненти в себестойността на първичната земеделска продукция е горивото. Тук не говорим за държавната помощ, която действа от години. Говорим за компенсиране на сегашното увеличение. Целта на тези 180 млн., които Министерският съвет е подготвил като компенсация за земеделците, е да не позволим разходите да се прехвърлят в увеличение на цените на храните“, заяви той.

Джиков отново постави въпроса и за разликата между цената при производителя и тази, която потребителят вижда на щанда. Темата за надценките е сред акцентите на „Прогресивна България“ през последните седмици.

„Искам най-накрая да разделим трите основни проблема. При „Кошницата с грижа“ имаме високите надценки в самата търговска верига - на входа цената е 10 евро, а на щанда става 20. Вторият проблем е целият процес от фермата до трапезата - с прекупвачите и търговците на едро, докато продуктът стигне до магазина. Там трябва да заработи дигитална платформа, която да покаже има ли необосновано изкривяване на печалбите и точно къде се случва“, обясни Джиков.

Като трети проблем той посочи конкурентоспособността на самите производители. „Производството на земеделците трябва да се оптимизира така, че те да бъдат конкурентоспособни със себестойността, на която произвеждат. Стремим се с тези мерки да повишим конкурентоспособността им и да ги поставим в равностойна позиция с останалите земеделски производители на единния европейски пазар“, допълни депутатът.

Джиков защити промяната в начина, по който се определя минималната работна заплата, като настоя тя да бъде разграничена от социалните плащания и линията на бедност.

„Минималната работна заплата е функция от няколко компонента и крайният резултат трябва да бъде баланс на интересите на социалните партньори - синдикатите и представителите на работодателите. За първи път се въвежда принципът държавата да бъде единствено и само медиатор“, заяви той.

По думите му е погрешно минималното възнаграждение да се смесва със социалната политика. „Нека да не бъркаме минималната работна заплата, нейното определяне и нейните цели със социалните плащания, които би трябвало да компенсират хората с най-ниски доходи“, допълни Джиков.

Депутатът отхвърли твърденията на опозицията за действия в АПИ, свързани с документи от 2025 г. и отражението им върху бюджетния дефицит. Той защити тезата, че проблемите с публичните финанси са наследени от предходната година. „Аз лично смело заявявам, че Теменужка Петкова е един от малкото хора, които са усвоили умението да говорят изключително убедително и в крайна сметка в основната част да заблуждават общественото мнение“, каза Джиков.

Той свърза състоянието на публичните финанси с разходи от предходната година и заяви, че според него това може да донесе „имиджова щета за България в Европейския съюз“.

Джиков коментира и твърденията, изнесени от вътрешния министър Иван Демерджиев, както и последвалия спор с Делян Пеевски. „Министърът на вътрешните работи борави с факти. И това са факти, които, забележете, не са само от българските служби, а са предоставени и от малтийската държава“, заяви Джиков.

Според него въпросите около сигналите до прокуратурата показват колко важен е изборът на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор. „Това още веднъж ни светва лампата колко важен е изборът на ВСС и на нов главен прокурор, за да можем в крайна сметка да пристъпим към разграждане на олигархията и към справедливост, която единствено съдът може да даде“, каза депутатът.

На въпрос дали олигархията вече е отстранена от държавната власт, Джиков отговори положително.

Целия разговор гледайте във видеото.