Защо помощта заради скъпите горива да не е за всички българи, пита Теменужка Петкова

Защо помощта заради високите цени на горивата не бъде предоставена на всички български граждани, а само на определен кръг от хора? Този въпрос постави бившият финансов министър Теменужка Петкова от ГЕРБ в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов“  по повод обявената от правителството програма за подкрепа.

По думите ѝ предлаганата мярка за предоставяне на т.нар. „инфлационен“ чек от 50 евро на хората с ниски доходи не е достатъчно добре таргетирана. Според Петкова няма гаранция, че средствата ще достигнат именно до най-нуждаещите се.

Петкова определи мярката като проинфлационна. Според нея вливането на допълнителни средства в обращение може да доведе до ново повишаване на инфлацията, вместо до трайно решение на проблема с високите цени на горивата.

Владислав Панев: „Инфлационният чек“ от 50 евро е капка в морето

Тя постави под въпрос и отпадането на изискването за доказване на притежание на автомобил, за да бъде получена помощта.

„В момента, в който се преустанови изискването за предоставяне на документ, доказващ притежаването на такъв автомобил, въпросът е за какво ще бъдат използвани тези средства“, добави Петкова.

По думите ѝ през пролетта е имало подобна мярка, но тя е била обвързана с доказване на притежанието на автомобил, така че предоставената помощ да бъде насочена конкретно към разходите за гориво.

Петкова коментира и предложението за премахване на акциза върху пропан-бутана. Тя посочи, че към момента акцизната ставка за пропан-бутана, когато се използва за отопление от битови потребители, е нулева. Според нея заявеното от управляващите намаление на цената може да стане факт едва след необходимите законодателни промени и нотифициране на мярката пред Европейската комисия.

„Друг е въпросът защо подобен подход има само по отношение на пропан-бутана, а няма по отношение на всички горива“, попита още Теменужка Петкова.

Николай Василев: Държавата не трябва да плаща за всяко поскъпване, 20 евро помощи няма да решат нищо

Бившият финансов министър определи и помощта за земеделските производители като мярка, която не е нова. По думите ѝ част от акциза за използвания газьол от земеделските производители се възстановява от години.

Според Петкова тази помощ съществува отдавна и периодично се пренотифицира, за да може да продължи да се прилага.

Тя коментира и управлението на рафинерията в Бургас след смяната на особения управител. Според нея той работи в рамките на правомощията и задълженията, определени със закон.

Основната му задача, по думите ѝ, е да гарантира непрекъсваемостта на доставките на горива.

„Към този момент няма проблем с доставките на горива. И той работи в рамките на законовите правомощия, които са ясно дефинирани“, допълни още Петкова.

Относно новата методика за определяне на минималната работна заплата, тя заяви:

„Такава методика на практика няма. Те говорят за формула, по която ще се определя тази минимална работна заплата, но такава формула на практика не предлагат“.

♦ Договорът с „Боташ“

Бившият финансов министър заяви, че очаква повече информация и по договора с „Боташ“.

„Нека да видим там всъщност как се е стигнало до подписването на този договор. Дали този договор е бил част от документацията, която Министерският съвет е разгледал на своето заседание. И дали Министерството на финансите е одобрило финансовата обосновка по този договор“, каза Петкова.

♦ Спорът за дефицита и еврозоната

Петкова отхвърли твърденията на бившия финансов министър Симеон Дянков, че България е влязла в еврозоната с неверни данни.

По думите ѝ оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка е била направена на база изпълнението на бюджета за 2024 г., а не за 2025 г. Тя отхвърли и твърдението, че срещу България е започнала процедура за свръхдефицит за 2025 и 2026 г., като заяви, че процедурата е свързана с 2026 г.

Петкова заяви още, че в АПИ в момента се подготвят документи със задна дата, с които да се промени дефицитът за 2025 г. Тя уточни, че това е информация, с която разполагат от ГЕРБ, и че очаква тя да бъде проверена.

„Истината е, че в момента се извършват неща в АПИ. Това е нашата информация. Ако тя се потвърди, наистина е изключително притеснително. Създават се документи със задна дата от 2025 година, като целта е да се увеличи дефицитът за 2025 година, за приключилата бюджетна година. Целта е дефицитът за 2025 година да бъде променен и съответно да бъде създадено фискално пространство и да бъде облекчена 2026 година от гледна точка на разходи и съответно на дефицит“, поясни Петкова.

Целия разговор гледайте във видеото.