Александър Томов: Не искам България да бъде най-бедната държава в Европа

На 25 октомври страната отново ще решава кой ще заеме президентското кресло - позиция между властта и обществото. Професор Александър Томов се явява на президентски избори за трети път - след участията си през 2016 и 2021 година. 

В предаването „РеВизия” по NOVA NEWS лидерът на ''Българска социалдемокрация – Евролевица'' и кандидат за президент заяви, че се кандидатира за трети път за държавен глава, защото смята, че България се нуждае от промяна в икономическата и политическата си посока. Той представи основните акценти от програмата си, сред които привличане на мащабни инвестиции, промяна на данъчната политика, укрепване на средната класа и по-активна роля на България в Европейския съюз.

„Сега вярвам в промяна в няколко направления“, заяви Томов. По думите му една от основните причини е резултатът от политиките през последните две десетилетия. „Цялата тази политика - аз съм 20 години в опозиция - е погрешна, защото ни направи европейска страна от най-бедните в Европа. По всичко - най-ниски доходи, най-ниска производителност“, каза той.

Александър Томов се кандидатира за президент

Той определи като грешен подхода, при който икономическото развитие се основава основно на европейските субсидии. „Аз предлагам на тези избори, за разлика от всички, съвършено нова икономическа доктрина - по отношение на инвестиции, по отношение на социална политика“, заяви Томов. 

Според него демографската ситуация е сред най-сериозните проблеми пред страната. „За 20 години сме загубили 26% от своето население“, каза Томов и предупреди, че ако настоящата политика бъде продължена, България може отново да остане сред най-бедните държави в Европа.

Въпреки че президентът няма пряко правомощие да определя икономическата политика, Томов смята, че държавният глава разполага със значително политическо влияние. „Той няма директен подпис да разписва пари, но има огромно влияние“, каза той. По думите му президентът е единственият пряко избран държавен орган, който има възможност ежедневно да се обръща към нацията и парламента. „Той може да влияе политически страшно много“, заяви Томов. Той добави, че като президент би работил както с управляващите, така и с опозицията, когато смята, че определена политика е в интерес на гражданите.

Като първи основен стълб на икономическата си програма Томов посочи значително увеличаване на темповете на икономически растеж чрез привличане на инвестиции. Той се позова на предишния си опит и заяви: „Аз доказах, че мога сам по себе си, без никаква помощ, да вкарам над 1 милиард евро в тази страна като инвестиции“.

Втората основна тема според него е данъчната политика. Томов се обяви против плоския данък и подкрепи въвеждането на прогресивно облагане. „Боря се 20 години срещу този ужасен плосък данък. Той е абсолютно порочен. Антиевропейски. Глупав“, каза той.

Според Томов прогресивното облагане не означава непременно по-висока данъчна тежест за всички. „Бедните не плащат, богатите плащат повече“, обясни той и посочи като примери Великобритания, Франция и Германия.

Третият стълб в програмата му е социалната политика и изграждането на по-силна средна класа. „Не ми трябва 32% официално крайно бедни“, заяви Томов, като според него намаляването на бедността трябва да бъде постигнато чрез комплекс от мерки, а не само чрез промени в данъчната система.

Като друг важен проблем той посочи пазара на труда и връзката между образованието и икономиката. „Искам да направя свързаност между образование и икономика. В момента те са разделени“, каза Томов.

Президентът - арбитър или политически играч? (Коментар на водещия)

Българската конституция е скъперница към президента. Не му дава министерства, не му дава бюджет за управление, не му дава власт над ежедневието на държавата. И все пак му дава нещо друго - думата "не". Той е главнокомандващ на въоръжените сили. Той представлява страната пред света. И той може, поне за известно време, да спре закон или бюджет, приети от цялото Народно събрание.

Тази позиция - на пръв поглед второстепенна, всъщност пази нещо централно: усещането, че съгласието в държавата не е автоматично, а трябва да се извоюва всеки път наново.

Оттук насетне обаче институцията се тълкува различно във всеки отделен мандат. Едни президенти избират да ползват вето пестеливо, като крайна мярка. Други - активно, почти като редовен инструмент на политически натиск. Конституцията не казва кое от двете е "правилно" - тя само поставя рамката, а съдържанието ѝ зависи изцяло от човека, който я запълва. Затова изборът никога не е просто избор на лице, а избор на модел - колко близо до границата на своите правомощия е готов да стои следващият държавен глава.

Интересно е, че самата институция е сравнително млада - президентският пост в сегашния му вид съществува едва от 1991 година, тоест по-малко от три и половина десетилетия. Всеки президент дотук на практика доизгражда неписаните правила на поста, защото прецедентите все още не са напълно установени. Именно затова личният опит на кандидата с тази институция - не само теоретичното познаване на правомощията ѝ, придобива особено значение.

Повече по темата гледайте във видеата.