Как големите технологични компании промениха живота ни чрез социалните мрежи

Как различните поколения реагират на съдържанието в социалните мрежи и как може да се контролира достъпът на децата до тях? 

Според изследване на Световната здравна организация България е на трето място в света по пристрастеност към социалните мрежи. Много държави вече наложиха ограничения. А на този фон Европейската комисия предлага достъпът до социални мрежи ще бъде забранен за потребители под 13 години, а лицата под 15 години няма да могат да създават лични акаунти. Това означава, че за деца на възраст от 13 до 15 години са разрешени само миниакаунти с ограничени функции и време за ползване, създавани и контролирани от родителите. А за тези на възраст между 15 и 18 години платформите ще бъдат задължени да осигуряват характеристики за безопасност.  

На въпроса дали се чувствате зависими от телефона Стефан, който е роден през 1966 г. отговаря с “не”, а Хрис, роден през 1999 г., с “да”. Стефан споделя, че казва на младите, че са “едноръки”, защото непрекъснато държат телефона в едната си ръка. 

Петя е родена през 2000 г., а Весела през 1967 г. - две поколения, разделени от технологичната революция. Петя определя ден без интернет като безинтересен, а Весела смята, че заради това нямат време да се радват на “простите неща” в живота. 

„Допаминоманипулиращи алгоритми“: Как социалните мрежи пристрастяват потребителите

Екипът на NOVA  поставя скрита камера в стаята, в която са мъжете и жените. Те не знаят за нея, но приемат участието в последвалите експерименти, без да са наясно какво точно предстои. 

На екран се пуска снимка на жена по бански. Някои проучвания смятат, че алгоритъмът е направен така, че да показва по-често снимки, в които се вижда повече плът. Стойка е категорична, че преди години такива снимки е можело да бъдат видени само в изданията за възрастни, тя допълва, че младите вече “нямат срам от нищо” и не приема това за нормално. Според Хрис въпросната жена от снимката вероятно е инфлуенсър и така изкарва парите си. Стефан посочва, че по време на младите му години е имало цензура за такива неща и се е приемало за неприлично дори да се ходи с къса пола. А ако жена се снима гола - тя е трябвало  да дава обяснения в полицията. 

Петя споделя, че се сравнява с другите от социалните мрежи, без да иска. Това се случва несъзнателно. 
 
А психолозите вече са сложили име на това. Синдром на сравнението и отчаянието. След по-малко от 30 минути, прекарани в Instagram, 90% от жените се чувстват непривлекателни или недоволни от тялото си.  
 
Екипът на NOVA слага в кутия предмети, които участниците в експеримента трябва да познаят. Някои показват нови, а други стари хобита и занимания. Участниците се справят учудващо добре. Разбира се някои от предметите са непознати за младите, а други за по-възрастните. Оказва се дори, че изкуственият интелект не може да помогне за някои от предметите. 

След навлизането на интернет някои хобита започнаха да страдат от липса на внимание. За сметка на други. А изследванията сочат, че българинът прекарва средно месечно 8 часа и половина в четене на книга. Скролването в TikTok обаче е близо 40 часа. 

Изследователят Анди Стойчев казва: “Мозъкът ни е мързелив по природа и предпочита да прави неща, които консумират по-малко енергия”. Той обяснява защо не можем да се отлепим от телефона си, дори когато усещаме, че прекаляваме: “Нека да мислим за мозъка като батерия, нещо, което работи на захранване и предпочита дейности, които изискват по-малко енергия, по-малко от батерията. В този смисъл е много по-лесно да скролнем видеа, отколкото да зачетем статия и да се опитаме сами да формирам мнение. Тогава имаме един допаминов кик, който ни действа като порция потупване по рамото за мозъка. Това е нещо към което мозъкът се стреми. Той си казва, че това достави удоволствие, значи търсим още от същото”. 

Доведоха ли интернетът и социалните мрежи до епидемия от мързел и промяна на мозъците на децата

Какво наблюдава скритата камера на NOVA на улицата? Само за 20 минути се виждат близо 15 души, които уж са излезли с приятели, но всъщност гледат в телефона си. И в този момент, докато група тийнейджъри са излезли да си поприказват, но всеки от тях гледа в телефона си, някой в социалната мрежа, която са отворили, вероятно е “повишен”, защото успешно е задържал вниманието на потребителя.  

Иван Иванов е българинът, който знае тайни от коридорите на Facebook като бивш служител на Meta. Той казва, че екипите, които стоят зад социалните мрежи много често са съставени от математици, статистици, инженери, психолози, учени, анализатори, които дават различно съдържание за всеки потребител. Също така обяснява, че хората вече нямат способността да скучаят: “Представете си, че чакате на спирка за градският транспорт. Преди 20 години, преди да се появят социалните мрежи и интернет и телефоните, ние реално сме в средата, в която се намираме. Оглеждаме си в околността, сами сме с мислите си. Докато в съвременния свят инстинктът ни е веднага да си грабнем телефона”. 

Водещият на рубриката “Високо напрежение” Татяна Йорданова прави експеримент със себе си. Тя слага очила, които измерват на какво обръщат внимание очите ни, докато не спираме да на телефона. Установява се, че почти не мига - за 4 минути журналистът е затворил очите си само 30 пъти. Явно това, което гледа, действа като наркотик за очите. Средно толкова пъти мига и човек под въздействието на опиат. Научният изследовател Анди Стойчев казва, че винаги имаме усещането, че нещо не ни достига в скролването и затова то продължава. 

Според друго проучване младежите прекарват близо 90 минути на телефона от момента, в който го отворят до затварянето на социалните мрежи. 

Анализаторът Георги Ангелов обяснява, че заради безкрайното скролване в момента има около 3100 дела в САЩ срещу TikTok, YouTube, Google и други платформи. Той казва, че така е направен алгоритъмът, че да не се откачиш от него - колкото повече гледаш, толкова повече печелят, защото вътре има реклами. 

Ангелов изследва социалните мрежи и казва неудобната истина за тях. Той посочва, че половин час е необходим, за да стане ясно от какво се интересуваме. Когато потребителят се заинтересува от дадена тема, получава повече от същото. Това е т.нар. заешка дупка. “Не омръзва, това е вид зависимост”, допълва той. 

Връщаме се към нашите участници в експеримента. Слагаме мъжете и жените с гръб един към друг. Трябва единият да обясни на другия конкретна дума. Оказва се, че има думи, които предизвикват трудност заради разликата в годините.

И още - Весела смята, че сега младите не се забавляват по-добре и не се изразяват по-добре - “всичко е на емотикони”. 

За сметка на това сега има цели приложения, създадени в името на любовта. Петя казва, социалните мрежи реално не създават възможности за срещи с други хора. Платформите създават грешната представа, че имаме много опции. 

Всяка седмица 35 хиляди българи разчитат, че дадено приложение ще им намери партньор. А това в пари означава, че 20 хиляди долара всяжока седмица “летят” от България към този тип приложения. Ангелов е категоричен, че целта е печалба, а не реални социални връзки. 

И още един факт - 1 на всеки 8 души в света признава, че е "преследвал" някого онлайн. Следял е всяко негово действие в социалните мрежи.  

Валерия Симеонова е детски психолог. Тя посочва:  “Децата и младежите в днешно време са склонни да прекарват понякога дори 24 часа заедно онлайн в един кол, само и само, за да демонстрират своята близост. Постоянно е пусната камерата”. 

Нещо повече - технологиите превърнаха в нормално и друго. Правилото ако не си публикувал нещо в интернет, то не се е случило. Статистиките казват, че 94% от хората във Facebook използват платформата, за да съобщят, че са станали родители. Близо 80% от всички потребители споделят първо онлайн какво им се е случило, а след това разказват на близки.  

На нашите участници в експеримента показваме снимки на хора публикуващи в интернет както вечерята, така и снимка на новороденото си. Или дори на раждането си. Весела е категорична, че не споделя моменти от живота си в социалните мрежи, не намира смисъл в това. 

Следващият експеримент - показваме фалшиво видео. Само двама от участниците разпознават, че то не е реално и това са младите. 

На въпрос какво по-възрастните не одобряват в поколението на по-младите Стефан казва, че това е суетата им. Весела казва, че нямат време да обикновените неща, като например разходка, кафе, без да говориш по телефона. 

На въпроса, ако няма интернет и мобилни телефони, какво би означавало това, Хрис отговаря, че би му отнело свободата. 

Целия репортаж гледайте във видеото.