Смелостта да започнеш отначало: „Преображение“ гостува в София до 22 септември

Някои хора прекарват живота си в преследване на сигурността. Други в един момент решават да последват мечтата си. След повече от две десетилетия във финансовия свят швейцарският художник Мишел Залцман оставя кариерата си зад гърба си и се посвещава изцяло на изкуството. Днес неговата изложба „Преображение“ гостува в София.

Когато чуете „финансист“, вероятно си представяте цифри, пазари и банки. Когато чуете „художник“ - цветове, емоции и въображение. За Мишел Залцман тези два свята се срещат в един живот.

„Да бъдеш художник е истински лукс. Не само защото трябва да можеш да се издържаш с това, което правиш, но и защото трябва да успееш да привлечеш вниманието на хората към него“, казва Залцман за „Събуди се”.

Вниманието обаче не е единственият риск. Другият е да оставиш зад себе си професионален живот, граден повече от две десетилетия. „През 2022 година реших - ще го направя. Ще рисувам на сто процента. И сега се занимавам само с това. С огромно щастие”, споделя той.

От директорския стол до шоколада със социална мисия: Да откриеш смисъла в даването

За страха преди подобна крачка Мишел има свое обяснение. И то няма нищо общо нито с банки, нито с картини. „Все едно стоиш на ръба на басейн и искаш да скочиш. Колкото повече гледаш надолу, толкова повече те е страх. И накрая няма да го направиш”, казва художникът. „Затова понякога просто трябва да кажеш: „Хайде. Да го направим. Нека бъдем малко луди“, добавя той. 

„Защото утре нещата може вече да не са същите. Може да се появят здравословни проблеми. Може да загубиш близък човек. Затова бих казал - сбъдвайте мечтите си“, съветва Залцман.

А скокът от собствения му живот днес има продължение по стените на галерията. Изложбата се казва „Преображение“. На въпрос какво е преобразило самия него, той отговаря: Вероятно преходът от финансите към филантропията, а след това - към живописта. Да започна да рисувам истински. Изцяло.“

Но в „Преображение“ промяната невинаги е избор. Понякога започва със загуба. „Дори когато загубиш нещо, остава споменът. Остава паметта“, вярва Мишел Залцман. За него обаче тъмното има смисъл само ако потърсиш път навън. „Дори когато всичко изглежда ужасно, трябва да се опиташ да намериш нещо положително. Колкото и трудно да е“, смята художникът.

И точно затова последната дума в тази изложба не е тъга. „Темите тук са дълбоки. Някои са много тъжни. Но бих искал хората да излязат от тази изложба с нещо положително. И с голяма усмивка“, добавя той.

Повече гледайте във видеото.