Снимка: Стопкадър, NOVA
В света няма по-добра състезателка на бухалки от нея, вицешампионка е в многобоя и вечен победител за сърцата на публиката
Тя е едно безкрайно добро, талантливо и умно момиче. Крехка на вид, шампион по душа и боец по природа. В света няма по-добра състезателка на бухалки от нея, вицешампионка е в многобоя и вечен победител за сърцата на публиката. Стилияна Николова беше гост на „Събуди се“:
Световната шампионка на бухалки донесе своя златен медал. Пред зрителите на NOVA тя разказа за първите си стъпки в професионалния спорт. И за трудното решение да се върне сама в България, едва на 13, за да преследва мечтата си за националния отбор и световни успехи. А все по-трудните състезания и тежката конкуренция на килима не са причина да гледа на спорта с други очи. Стилияна Николова вече има своята квота за олимпийските игри.
„Бях отишла с идеята да си свърша работата, толкова много труд положихме в залата, че нямаше какво повече да се свърши там. Въпросът беше само да изляза на килима и да направя това, което съм тренирала“, каза златното момиче.
„По време на състезанието си гледах само моята игра, но след състезанието ми беше изключително интересно да го изгледам, защото всички казаха какво невероятно състезание сме направили, как всички са играли много силно - изгледах го и бях изумена от конкуренцията и колко бързо се развива нашият спорт“, добави тя.
„Определено много наблягам на личностното развитие и много искам да остана добър човек на първо място. Затова, когато направя нещо нередно, веднага се извинявам и се опитвам да си поправя грешката“, сподели световната шампионка.
„Майка ми никога не се е месила, освен ако аз не я питам за някой съвет, за което съм много благодарна, защото така имам свободата да взимам решения. Даже и да не са верните решения, аз ще се науча от това“, каза Николова.
„Има много тежки моменти, има моменти, в които не знам как да се измъкна от дадена ситуация, но пък затова имам хора, на които мога да разчитам. Определено личната ми треньорка Валентина Иванова много ми помага в тежките ситуации. Целият екип е много позитивно настроен и много си помагаме едни на други“, сподели златното момиче.
„Аз съм родена в залата, така да го кажа. Винаги съм си играла с уредите и съм гледала големите как хвърлят ленти и играят с музика и то си дойде, че и аз започнах да тренирам. С времето, с тренировките напреднах и стигнах дотук“, каза тя.
Световната шампионка разказа повече и за момента, когато е казала на своето семейство, че заминава за България. Тогава тя е на 13 г. „Знаеше се, че в тази година има селекция за национален отбор и аз отивам да си лягам, обаче оставям вратата отворена, за да слушам какво се говори. И те коментираха как ще я пуснем, дали ще я пуснем, и аз си казвам: „Как няма да ме пуснете? Искам да отида!“ Всъщност, денят, в който мама ме пита: „Искаш ли да ходиш в България?“, аз категорично, веднага отговорих „да“. Тя беше изненадана, че толкова категорично ѝ отговорих, и баща ми също помогна аз да бъда пусната да живея сама в България“, разказа тя.
Стилияна Николова: Мисля, че още не мога да осъзная какво точно се случи
„На тях им е било по-трудно, защото независимо от технологиите днес аз съм на 3 хил. километра от тях и те не знаят какво се случва. Докато за мен беше нещо ново, приключение, интересно“, спомня си златното момиче.
Николова сподели, че не е имала моменти, в които да се върне назад и да остави гимнастиката.„Неведнъж съм казвала, че битката е по-скоро сам със себе си. Уче се и с опита това нещо. Със сигурност не е лесно, но затова малцина стават шампиони“, добави тя.
Повече гледайте във видеата.
Редактор: Ивета КостадиноваПоследвайте ни