Здравейте Ани и Виктор, Изпращам Ви няколко снимки от една наистина „Ничия земя”, тази земя е моето родно село Крива бара, община Козлодуй, област Враца. Селото се намира на около 10 км. от гр. Мизия и на около 15-20 км. от гр. Козлодуй. Това е централната улица на селото ул. ”Г. Димитров”. Пътят, който се вижда, е път, който свързва гр. Козлодуй със селата от община Хайредин и гр. Монтана. Освен това по него всекидневно с бясна скорост преминават десетки огромни камиони и друга селскостопанска техника, обслужваща кооперациите арендуващи земята наоколо. Нито на входовете на селото, нито вътре в него има някакви пътни знаци, които по някакъв начин да регулират движението ограничавайки скоростта. А храсталаците покрай пътя са тротоари. Всекидневно жителите от тази част на селото са принудени отивайки до центъра и връщайки се от там да използват пътното платно, за да се придвижат до домовете си. В голямата си част става въпрос за много възрастни и трудно подвижни хора. Тези храсталаци са инкубатори на комари и всякакви влечуги. Без значение дали е ден или нощ, дали е слънчево или облачно не можем да излезем по дворовете си, не можем да отворим прозорците си заради страшното нашествие от комари. Проблемът се изостри още повече и след наводненията. Многократно съм се обръщала за помощ към общинска администрация. От там ми отговаряха, че пръскали, че над селото били направили половин полет (каквото и да означава това) тъй като нямало средства и т.н. и т.н. На 22.08. 2014 г. по проблема с комарите и по други проблеми на селото отново се опитах да разговарям с някой от общинска администрация гр. Козлодуй. Свързаха ме със зам.-кмета г-н Людмил Ангелов. Държанието му беше арогантно и изключително нагло. Нямало пари за пръскане на селото против комарите защото хората живеещи в селото не били си плащали данъците!? Как можело да сме толкова неблагодарни когато на добра воля общината ни била реставрирала църквата (тази църква от десетилетия е варварски разграбена и неизползваема дори и сега, въпреки „реставрацията”)! Поканих господина да го разходя из селото за да се срещне с хора, за да види проблемите с очите си. А той ми отговори по следния начин: „ Я у събота не работим! Коги сте гласувале за кмет - да сте гледале!?” И ми затвори телефона… Прав е човека. Да сме „гледале”… Сигурна съм ,че когато четете писмото ми ще си зададете въпроса: Защо тази жена комуникира с общинската администрация, а не с кмета на селото? Уважаеми Ани и Виктор, кметът на селото не се интересува от нищо, което няма да му даде лична изгода. Не се интересува от никого, който има проблеми различни от неговите. Всекидневно правите репортажи от различни краища на страната ни по различни проблеми. Когато отново правите репортажи от Северозападна България, отбийте се до едно малко селце, носещо име Крива бара за което Бог е високо а царя много далеко и идва само по време на избори. Обещавам Ви всяка седмица да ви изпращам „гледки” от „Ничията земя”! С Уважение, Румяна Вълковска.