Днес с Мартина посетихме зоопарка в Благоевград. Това не беше разходка, а два часа за размисъл, на тъга, ярост, объркване... задаване на въпроси, останали без отговор. И, ако Вие не сте посещавали скоро зоопарка, бих искала да Ви разкажа, какво аз видях там. Тръгнахме, с почти-речи едничка цел, въоръжени със солети и кроки, за да нахраним, предполагаещите се, гладни животни. Не далеч от началото на парка забелязахме почернял, плесенясъл, неработещ фонтан. А, след малко препълнени клетки с кокошки и сходни от рода птици. Те бяха както много, така и много гладни. Клетките не бяха почиствани, и много от тях ухаеха на 'благовонни' аромати. Единствените посетители бяхме ние и един странен мъж от ромски произход. Видяхме и други животни. Един благороден елен, поставен в клетка с павета, два диви козела, които бутаха мрежата, за да си откъснат трева, каквато не съществуваше в клетката им. Няколко маймуни, от които едната очевидно не беше в добро здравословно състояние. А, гъстите мрежи на клетката, въобще не позволяваха зрителя да види животното, по-скоро можеше си да си представи, че то е в "затвор" , измъчвано от мизерия и глад. Имаше и две мечки, гледащи високите стени на обкръжаващият ги бетон. Две диви прасета търкалящи се в кори от диня, и разбира се един лъв и лъвица, излежаващи се в скромната си, ухаеща клетка. И, ако сте заинтересовани от посещения - вход свободен.

Смятам несправедливо, дори престъпление да държат животните в такива условия. Смятам, че ако общината не разполага с необходимите средства за поддръжка на зоопарка, то би било по-справедливо, животните, които са там да бъдат предадени на софийския зоопарк или някъде другаде, където биха се грижили по-добре за тях. Смятам, за съпричастие неангажираността на благоевградските граждани към участа на това място, и по-специално линeещия там живот на невинни създания. Звуците, риданията, мученото, пръхтенето и други такива са единствения зов за помощ на животните, които за съжаление се намират твърде далеч от хорските уши, за да бъдат чути. Простете, за моето дълго излияние, надявам се, пресъздадох най-точно картината от днес, и да съм провокирала у вас поне малко съпричастие. И ще завърша с една молба, казана ми днес от благородния елен - "Помощ! " . Сега сме ние да отговорим.

Савина.