Това е историята на Кахраман, едно кутре-затворник и Велко - осемгодишно момче, което всяка неделя бърза към приюта да играе с малкия си приятел. До вчера, когато едно момиче доброволка отива да нахрани затворничетата, го намира със счупено краче. Сам, затворен, гладен, изплашен. "Мамо, да идем да си го прибем", само да бяхте видели сълзите му, скъса ми се сърцето. Как, като мама е прибрала вече едно куче и коте. Как никой не се смили, как никой не дойде да помогне, как никой не си гледа работата, как никой не дойде на проверка?