Здравейте! Казвам се Петър Пасков, на 19 години съм от град Видин. Бих Ви разказал моята малка история, която се разви последната 1 година.Завърших преди 1 година училище със специалност "Компютърна техника и технологии". Още когато бях в 10 клас спечелих съзтезание по електроника, което ми уреди място в университета в Габрово, като мислех да следвам "Роботика". Дойде краят на учебната година, успешно взех матурите си и бях спокоен, защото вече бях приет и нямаше за какво да се тревожа. След една вечер сърфиране в интернет намерих клипчета за Аквапоник оранжерия. Аквапониката е комбинирано отглеждане на риби и растения в циркулираща екосистема чрез използване на естествените бактериални цикли за преобразуване на отпадъците, създадени от рибите, в хранителни вещества за растенията. „Аквапоника” е комбинация от думите „аквакултура” – отглеждане на водни животни като риби, раци, миди и скариди – и „хидропоника” – отглеждане на растения като зеленчуци, подправки и цветя в субстракт, заместител на почвата, чрез химически обогатена вода. Аквапониката е екологичен метод, комбиниращ най-добрите качества на аквакултурата и хидропониката, който премахва необходимостта от изхвърлянето или пречистването на използваната вода (както се прави в аквакултурата) и необходимостта от използването на химични торове (както се прави в хидропониката). Аквапониката е екосистема, включваща растения, риби, бактерии и червеи. оментално идеята ме грабна. Започвах да проучвам как става цялата "магия" в този тип оранжерии. След няколко дни с достатъчно информация, представих идеята на майка ми и баща ми. Отначалото те бяха стъписани, как така искам да се откажа от обучението си за да продължа да се занимавам с нещо толкова различно от моята специалност. Първоначално ми казаха че ако искам да го реализирам трябва първо да направя съвсем малък макет на аквапониката, да видя дали ще проработи и дали ще успея да се справя сам. Започнах още по силно да се ровя в интернет за информация, формули, изчисления, зависимости за оранжерията. Опитах се да намеря информация в България, свързах се с хора които твърдяха че знаят и се занимават с аквапоника и след като ги разпитвах "тактично" се оказа че самите те знаят по-малко информация от мен за системата и са вижждали само в интернет такива системи.. това доста ме обезкуражи защото нямаше от къде да запълня моите празнини с инфото, което ми трябва, но другата хубава страна беше че щях да съм един от първите хора които се занимават с аквапоника в България, а пък това което е най сигурно че щях да бъда най-младият, който има такава система. Намерих 2-ма човека, които имат малко повече познания за аквапониката, за нещастие единият знаеше нещата само теоретично, другият имаше система която беше с много малки размери (в последствие разбрах, че няма как от малка система да се добие представа за по голяма, относно контрол на водата, зависимости спрямо риба-растения и т.н.). И двамата започнаха да ме разколебават, било трудно, изисквало се време, наука, пари, нямало смисъл да се занимавм с такова нещо, щял съм просто да си губя времето и да убия всичко в системата без наука..съвсем нормални неща според мен за един "българин". С малко повече информация, убедих нашите да ми помогнат в начинанието да започна по-голяма система. Започнах да проектирам и изчислявам как ще изглежда всичко, но имаше все още някой дреболиики, които ми липсваха ( и може би са липсвали на по-горните 2-ма "българина " да успеят). За мое щастие се свързах с Murray Hallam, австралиец, който се занимава от години с аквапоника, издал е книги и филми относно системата и тъкмо беше започнал да организира курсове из Европа с цел да запознае хората с Аквапониката. Покани ме да се присъединя към курсът, който се проведе в Унгария. Това беше шансът ми да запълня празнините в знанието си. След завръщането ми от там (въпреки че курсът траеше седмица само, но групата беше малка и ние прекарвахме цял ден обменяйки информация и аз обсипвах всички с въпроси а те бяха изненадани, как толкова млад човек ще се интересува от това, да не споменавам, че даже г-н Халам не знаеше точно къде се намира България) започнах да изграждам, моята оранжерия с помощ от баща ми) След 5 месеца оранжерията беше готова. Всичко си беше по местата и аз бях доволен от това което съм постигнал и направил, въпреки че предстоеше най-страшната част... Ще потръгне ли изобщо всичко??? Оранжерията се простираше на 40кв.м. и имаше вместимост от 10 тона вода с капацитет okolo 800 растения. Закупихме шаранчета, посадих първите растения. Разбира се имаше течове, неизправности, които бяха дреболи сравнение с това което се случи след месец. Рибата започна една по една да умира...оказа се че са хванали някакъв паразит който им наранява хрилете и те умират. Паразитът се разпространи бързо. започнахме смяна на водата, търсех начини как да се справя. Във Видин никой не успя да ми каже какво е и как да се справя. Имаше препарати за паразити, но естествено беше за аквариумни рибки, и след третирането на шараните тях, месото им щеше да стане негодно за ядене. За месец време останаха 20 шаранчета от 160. С цел да ги излекувам, от грешна информация убих 10 от тях..въпреки че с тази грешка се научих как да ги третирам. Растенията започнаха да линеят от липсата на хранителни вещества. След като се справих с "епидемията" закупихме нова риба. От март месец оранжерията функционира нормално на пълен капацитет, всичко расте с много бързи темпове. 10те оцелели шаранчета от 100 грама (при закупуването още януари месец), вече са Приблизително 400-500 грама. След като вече всичко потръгна нормално започнах да се замислям за кандидатстването ми, защото това ми е нужно, но в никакъв случай нямаше да продължда да се занимавам с компютри. Оринентирах се към Биотехнолигии в София. След като оранжеерията върви и си подсигурих и обучението, започнах да се опитвам да "образовам" познати, приятели и хора от Видин за това, що е аквапоника. Да съм честен много малко хора проятвиха истински интерес, и казаха нещо повече от едно "Браво". За в бъдеще плановете ми изглеждат прости..да започна обучението си задочно и същевременно с това да разширя оранжерията си, защото силно се привързах към този начин на земеделие и за мен е много интересно, силно се надявам да мога да получа някакви субсидии за по голяма оранжерия в бъдеще, защото наистина искам да успея. Главно искам да покажа на всички млади хора от Видин, че и тук има бъдеще, че може да се постигне нещо с желание и иновативни идеи. Всеки казва, че Северозападния край е най-пропаднал и няма бъдеще тук, но докато хората говорят така, учителите в училищата подкрепят ученето и работата в чужбина, младите нямат подкрепа от никого нищо няма да се промени. Напук на всички искам да покажа до колкото се мога, че това не е вярно. В момента поддържам оранжерията и се надявам повечето хора да прояват интерес. Да хора в България знаят, що е аквапоника, някои от тях имат такава, но с много малки размери. И с това, което съм проучил до сега мога да заява, че съм първият в България, който се е престрашил и има Аквапоник система с такива размери. Това е моята история, за 1 година животът ми се промени коренно и се надявам да съм постъпил правилно. Благодаря Ви за вниманието и се надявам да не сте се отекчила, от тази "историйка". Надявам се да сте проявили достатъчно интерес, за да разгледате моята оранжерия и с ваша помощ да покажем нещо ново и интересно на България!