Дъщеря ми е сервитьорка на трудов договор в кафе-бар. Вечерта на празника на Монтана - "Свети Дух", бе агресивно нападната от клиентка, която с два удара повали дъщеря ми на земята. Аз на втората секунда реагирах и скочих, но бащата на клиентката застана между мен и дъщеря си и не позволи да упражня агресия. Сборичкахме се и докато протезата ми се изхлузи, аз успях да му скъсам тениската. След минута-две, обух си отново протезата и се запътих към полицаите, които бяха дошли и се опитваха да разнищят случая. Пристигайки при тях, започнах да им обяснявам, че нищо не ме спира да защитя детето си, което живее втори живот след заложена и избухнала бомба в бар "Париж" на 16 март 1995 г. Тогава ми ампутираха откъснатия крак, по същото време лекарите в Монтана и часове след това и лекарите във "Пирогов" успяха да върнат живота на разкъсаното от бомбата 22-месечното ми детенце. И изведнъж, както разпалено разговарях с ченгетата, те зарязаха случая с дъщеря ми, и се нахвърлиха срещу мен и най-брутално ме повалиха на земята. Единият от тях успя да ми щракне прангите, но само на дясната ми ръка, защото не му позволих да ми закопчае и лявата. Протезата ми се изхлузи отново, вследствие влаченето по плочките получих вътрешен кръвоизлив на меката част на чукана. Освен че ме унижиха пред съгражданите ми, ченгетата с действата си опетниха честта на пагона. Опозориха институцията МВР!