Моя мъка, радост и щастие. Укроти се за малко, море! Не блъскай скалите сърдито! От болка и мъка ревеш, в пяна превръщаш сълзите. Укроти се, защо се гневиш?! Сподели ми своята ярост! По нозете погали ме и виж танца на белите гларуси! Укроти се и ми разкажи своите приказки стари. Колко мъка и колко съдби с реките в теб са се вляли. Укроти се за малко, море! Бъди ми храм и причастие! В теб влюбена съм от дете - моя мъка си, радост и щастие! Валентина КОСТОВА