Мястото е село Стоб, в полите на Рила планина, само на 20 км от Рилския манастир. Приказно селце, от което имам само хубави спомени. За разлика от други села, в които съм била - тук живеят доста хора, включително и деца. Баба и татко също са част от местното население. Декември месец баба навърши 90г. Разбира се, решихме да отпразнуваме събитието с нея. Татко ни посрещна, но какво беше учудването ни като видяхме какво държи. Оказа се, че това е газения фенер на баба, с който тя ходеше да бере тютюн през далечните 1980-1990г. Каква е историята? Преди няколко години изгоряла крушката на стълба край къщата. Оказало се, че проблемът не е в крушката, а в осветителното тяло. Оттогава изминали почти 5г, така и не успели да се заделят средства или да се прояви добра воля, за да се подмени това осветителното тяло. Така той всеки път когато очаква късни гости излиза с газения фенер, за да им осветява пътя. И с това не свършват приключенията. Оказва се, че освен осветление няма да получим и така жадувания след дългото пътуване душ. Причината - няма достатъчно налягане във водопроводната мрежа след последното разкопаване, което са направили от кметството. От три месеца положението е такова. От чешмите тече на тънка струйка водица. С местното ВиК проблемите не са от вчера и не са един и два. Отговор от страна на кмета кога ще се подобри ситуацията няма.