Стар храм, върху основите на още по-стар от времената на Втората българска държава, се руши в планината. В Родопите, близо до Асеновград над манастира "Св. св. Кирик и Юлита". До него води постлана с бели камъни стръмна пътека. И, докато църквата долу, в манастира, носи името "Св. Параскева", разрушеният храм горе е на името на светците майка и син. До храма има лековит извор аязмо, каптиран наново като чешма. Водата е ледена и превъзходна! Стените са от кирпич и мазилка, а голяма част от стенописите са запазени в автентичния си вид - от средата на 19 век. Тогава е бил разрушен от кърджалията Емин ага, а после - възстановен от пловдивския богаташ Янаки Политов. Неговият скромен образ е с избодени очи. Малоумници са драскали имената си и прочие простотии по древните стенописи. Добри хора, ентусиасти, доброволци, са поставили метални врати, лека покривна конструкция, свещник, импровизиран олтар и иконостас от дървена плоскост. Маркирали са мястото на престола и скамейките по стените. Няма да е зле Българската православна църква и Министерството на културата поне да се заинтересуват от съдбата на този рушащ се древен християнски храм.