Здравейте, Изпращам Ви писмото на моето пораснало момиченце, което не вярва в държавата си, но все още вярва в Дядо Коледа. Вярва в чудеса, но смята, че родината й не я обича. Детето ми е на 13 години, все още дете, чиста по детски, но вече вижда нещата такива, каквито са и колкото и да се опитваме с баща й да направим света й приказен, тя се вози в метрото и се сблъсква с тъгата на хората, тя вижда как учителите й работят на две-три места, защото заплатата не им стига, тя гледа в новините как политиците се подиграват на майките на деца с увреждания и това я кара да пораства преди да му е дошло времето. Мечтае за Американския колеж и учи 7 дни в седмицата, за да я приемат със стипендия, защото таксата е непосилна. Сигурно много деца са като нея, разочаровани от бита и от всичко около тях. Но Никол все още вярва, че Дядо Коледа ще й помогне ... Всяка година изпраща писма, не е пропускала никога и ако преди бяха подаръци -според нея скъпи, за да ги поиска от нас, сега иска бягство от България. Кажете ми как да променя детството й? Как да я накарам да се чувства желана тук и да усеща, че е ценена? Как да я накарам да повярва, че държавата, в която се е родила е добро място за живеене и си струва да остане. Защо? Защо да го правя? Имам едно дете, не защото не съм искала да имам повече, а защото не мога да си позволя да отгледам повече качествени човечета. Можех да родя и две и три деца, но какво щях да им дам? Детето ми никога не е струвало на държавата дори 37-40 лв /детски надбавки/. Нито лев! Вероятно няма да обърнете никакво внимание на писмото на моето дете, защото не е медийно интересна, не е интересна за никого в държавата. Но аз не мога! Не мога да остана бездейна, безсилна, безмълвна пред разочарованието на моето дете. Пожелавам ви светли празници и дано никога не четете разочарованието на детето си написано като писмо до Дядо Коледа!

С уважение към Вас,

Розалия Николова майка