Петя Панайотова
Здравейте, пиша Ви от безнадеждност. Тези кучета, към които нямам лоши чувства и на които нямам никакво желание да навредя, обитават района на трите жилищни кооперации в гр. Божурище ж.к. „Лазур 1” до летището и в близост до спирки на автобус 54. Намират се и в близост около 20/30 м от детска площадка, на която спят, всъщност. Всяка сутрин, водейки 4-годишния си син на детска градина, се налага мъжът ми да ни изпраща до спирката и същата процедура да се прави вечер при прибиране. Дори не мога да си изхвърля боклука в кофите за смет. За краткото време, в което живея вече на това място (3 седмици), ми се спускат за 3-ти път. Но положението е още по-страшно, когато мъжът ми е 24-часова смяна, като изпълнява длъжност към държавата. Та тогава няма кой да ни изпрати и да ни посрещне. До хранителния супермаркет не може и да става дума да се отиде. Разговаряхме по телефона с охранителя на летището като за начало, случайно ако някои са техни просто да се приберат, както е редно, защото доколкото стигнах да чета, нямат право да са около детската площадка, но от там ни отговориха да сме спокойни, че не закачали. Е да, но 3-то спускане не е закачане(явно). Подадохме сигнал тип Молба/Жалба в общината, отговор не се знае кога ще се получи и изобщо дали ще се направи нещо по случая. Веднъж вече се стигна от „Те не закачат” до разкъсване на якето ми и уплах на детето в района около детската му градина и нямам доверие на това, че не закачат. Имам свое куче, което гледам вътре, горкото, не е излизало навън от 2 седмици, защото е опасно, а то е малка порода. Благодаря за вниманието! Желая Ви здраве и успехи!