Не знам дали факта, че се нагълтахме с дим или разочарованието от случилото се ме кара да се чувствам отвратително. Не знам и що за народ сме и изобщо народ ли сме? Шофьорът беше мисля, че поляк, карахме зад него, спука гума, видях го да слиза с пожарогасител, спряхме веднага и помогнахме и с нашия. От привидно малко пламъци, в следващите минути огънят обхвана само вътрешната част на спуканата гума. Обадихме се на 112 и обяснихме точно къде се намираме. В следващите 20 минути до пристигането на пожарната се опитвахме да овладеем вече по-сериозния огън, като държахме с колегата ми в ръката си пожарогасител и махахме на подминаващите ни коли, а събраните пожарогасители шофьорът използваше да гаси. Измежду свирещите и заобикалящи ни коли се намираше по един от 20, който да спре, 15, които да се правят, че не ни забелязват и 4, които видимо бяха раздразнени, че ги обезпокояваме. Драги сънародници, не ви го пожелавам, но следващият път може да гори и вашата гума и тогава ще осъзнаете колко е важно да направи някой за вас това, което вие не направихте днес!