Здравейте! Искам да ви разкажа историята на един бездомен старец от Троян, който държавата буквално е осъдила на смърт. Казва се дядо Ганко, 82-годишен. Няма къде да живее повече от 10 години. Говори трудно, едва се движи. Имал три деца – никой не знае нищо за тях. Намерихме го на Бъдни вечер в нещо, в което общината му е разрешила да живее. Казвам нещо, защото мястото, където живее, трудно може да се нарече къща, видимо и от снимките. Кална стурена постройка без прозорци, ток, вода, тоалетна... Миризмата е ужасна. Това общинско „жилище“ е всичко, което държавата дава на хора като Ганко. Човек, който дълги години е работил за нея. Сега е осъден на смърт чрез мизерия от институциите. Същите тези институции, които дават на циганите общински жилища с дограма и обзавеждане и които попълват декларациите на младите ромки в социалното, защото не могат да пишат. Общината, социалните, дори местните хора са отписали хора като дядо Ганко. В болница не го приемат. Чака дните си с храна от все по-малкото хора, които се сещат да му занесат нещо. Ганко няма сила да проси, но се моли да не му откраднат одеалото. Забравен от всички в една кална стая в началото на града. За съжаление, единственият начин, по който можем да помогнем на дядо Ганко и да накараме институциите да си свършат работата е чрез телевизията. Това е и причината да се обърна към Вас за помощ. Светли празници!