Един щъркел, едно гнездо, едно село, една без пролет ….

Всяка година жителите на село Полско Пъдарево очакват с нетърпение идването на семейство щъркели, за да се поздравят с „Честита пролет“ и да ги приветстват с „Добре дошли“. Всяка година от десетилетия, но тази няма да е така...

Едва дочакали да отгледат малките си и да заминат, един от жителите на селото решава да развали гнездото им, което е на голям комин на селския хоремаг. Но това не му е достатъчно и за да е сигурен, че няма да му пречат, тази година слага шипове, с които да им попречи отново да изградят гнездото си. В какво ли недоумение ще са милите птици, като разберат, че вече не са желани там!? Защо, след като са изминали хиляди километри, за да отгледат малките си, не са желани!? С какво пречат, на кого са направили толкова лошо? Къде ще направят гнездо и ще отгледат поколението си? Защо е необходимо да се прогонват тези птици? Навсякъде се изграждат гнезда и се подпомагат щъркеловите семейства, само в наше село им пречат и ги гонят. Всяка година се събират малки и големи на площада, за да видят гордия бял щъркел как крачи, а отгоре го наблюдава женската с малките. Хората вече не са хора, все нещо им пречи, обичат да развалят вместо да градят.