ШУМЪТ НА ПАРИТЕ: Защо разходите ни са повече от приходите?

Разходите на българите растат по-бързо от доходите, показват данни на Националния статистически институт.

Средният доход на човек от домакинството достига 1 557 лв. през четвъртото тримесечие на 2018 г. и нараства със 7.5% сравнение със същия период на 2017 г.  Най-много пари харчим за храна – 30.2% от бюджета. Следват разходите за жилище (17.8%), данъци и социални осигуровки (12.7%) и транспорт и съобщения (11.1%).

Борисов: 10% ръст на доходите догодина

Доходите ни идват предимно от работна заплата (55.1%), следвани от тези от пенсии (27.7%) и от самостоятелна заетост (6.8%).

„Разходите на домакинствата у нас растат по-бързо, но това е следствие и от увеличението на цените през изминалата година. Инфлацията се завърна с по-високи темпове, отколкото през 2016 – 2017 г. Но структурата на разходите е обнадеждаваща – намалява сумата, която харчим за храна”, коментира в ефира на „Събуди се” Явор Алексиев от Центъра за пазарна икономика.

Икономистът Евгени Кънев пък каза, че страната ни се влияе силно от това, което се случва в международен план, тъй като близо 2/3 от брутния ни вътрешен продукт е за износ.

„Ние продължаваме да сме затворени в капана на ниската добавена стойност”, коментира Кънев.

ЯНУАРСКИ СМЕТКИ: Скок в потреблението на ток и парно

Според Алексиев относителната конкурентоспособност на българската икономика намалява през последните години, включително и в IT сектора.

„По-ниските заплати у нас са един от основните магнити за чуждестранни инвестиции и дават възможност на местните предприемачи да бъдат конкурентоспособни на един външен пазар. Но, ако обвържем това с бюджета на домакинствата, идва въпросът „Какво правим с хора, които нямат доход от работни заплати?”. Защото около 55% от доходите на хората идват именно от трудовите възнаграждения”, каза Алексиев.

Целия разговор по темата гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.