„Прекосяване“ на Мария Попова събира истории за хората, науката и смисъла на живота

„Прекосяване“ - новата книга на българската авторка Мария Попова, която от години живее в САЩ, събира истории за известни личности, учени, писатели и творци от различни епохи. Творбата поставя въпроси за човешкото съществуване, творчеството и връзките между хората.

Книгата беше представена с участието на преводачката Паулина Мичева, която призна, че първоначално е очаквала предимно биографични истории.

„Мислех си, че е повече биографична книга, събрала истории на известни личности, но всъщност открих едни много дълбоки послания за смисъла на нашия живот и онова, което ни свързва“, разказа тя.

„Прекосяване“ е втората книга на Попова, която излиза на български език след „Фигури“. И двете са свързани с работата ѝ по блога The Marginalian, в който авторката събира истории и идеи от историята, литературата, изкуството и науката.

Според нея авторката успява да проследи как събития и личности от различни места и столетия се оказват свързани по начин, който има значение и за съвременния човек.

„Умението на Мария Попова е да ни кара да търсим повече сходства и прилики помежду ни, отколкото различия“, посочи преводачката. По думите ѝ това послание е особено актуално във време, когато разделителните линии между хората стават все по-силни.

Сред централните образи в книгата е писателката Мери Шели и историята на създаването на „Франкенщайн“.

„Създаването на Франкенщайн е основната метафора на „Прекосяване“. За това какво прави човека творец. Кое е създанието, кое е създателят и кой е отговорен за това, че създанието става зло“, разказа Мичева.

В книгата присъстват още поетът Уолт Уитман, изследователят Джеймс Кук, антроположката Маргарет Мийд и ученият Йохан Кеплер. Мичева сподели, че някои от историите дори са променили отношението ѝ към исторически личности.

За нея особено интересен е образът на Джеймс Кук, представен през погледа на изследовател, който наблюдава света без предварителни оценки.

Преводачката обърна внимание и на историята за антроположката Маргарет Мийд. На въпроса кой е първият признак за цивилизация тя посочва открита бедрена кост, която е била счупена и впоследствие зараснала. Причината е, че някой се е погрижил за ранения човек, докато той не е можел да се грижи сам за себе си.

„Точно това е белег за цивилизация - да се погрижиш за някого, който е бил неспособен да се грижи сам за себе си“, обясни Мичева.

Заглавието на книгата също носи определено послание. То препраща към преминаването през различни граници – географски, мисловни и лични.

„Хората са способни, ако си позволят да запазят в себе си детското удивление и почуда от света, да прекосят всички граници“, посочи преводачката.

В началото на представянето беше прочетен и откъс от книгата, който събира в няколко изречения основната ѝ идея:

Целия разговор гледайте във видеото.