Здравейте, след злощастните събития в Генуа от срутването на моста „Моранди“, започваме да се питаме какво е състоянието на нашите подобни съоръжения, и то съвсем основателно. В това писмо искам да насоча вниманието ви не само към големите съоръжения, които са част от извънградската транспортна инфраструктура, но и към тези, намиращи се в нашите градове, тези, през които минаваме всеки ден с децата си, а именно - подлези, надлези, тунели и други. Ето и един особено показателен и сравнително пресен случай от гр.Варна – става въпрос за тунела на ул. „Шипка“, намиращ се в сърцето на морската ни столица. Преминавайки ежедневно по време на зачестилите задръствания в края на зимата, установих, че гредовата конструкция над самия тунел е в ужасно състояние, силно компрометирана на места, с наличие на обилни течове. Като съвестен гражданин на Варна, а и предвид факта, че съм строителен инженер - конструктор, реших да не остана безучастен. Изпратих официално писмо до Община Варна, опивайки подробно всички констатирани повреди. След, като ме уведомиха писмено, че са получили писмото (което е тяхно задължение), последва среща, на която присъстваха няколко представители на Община Варна, аз и още двама колеги инженери. За съжаление, крайния отговор на въпросните представители беше плачевен – според тях пешеходната алея, което се явява над самия тунел била скорошно ремонтирана с евро средства и нямало как да се предприеме нищо, преди да изтече крайния гаранционен срок, който в случая е 5 годишен. Оставям това без коментар. Защо трябва да се чака да мине гаранционен срок на съоръжение, което по време на дъжд тече като спукано корито и чиято конструкция е силно компрометирана остава за мен загадка. От подаването на сигнала ми минаха 5 месеца. За този период не съм получил никакво обаждане или писмо, с което Община Варна да ме информира, че са предприети каквито и да било действия за решаване на проблемите с подлез „Шипка“.