Това е реалността в градския транспорт в 21-ви век към Бусманци, Казичане, Кривина и Връждебна. Така изглежда рейсът, в който сме принудени да се возим по линии 14, 10 и 8. Мръсотия, кал, ръжда, подове и врати, които не са виждали почистване от години.  Лятото вътре е непоносима жега, а зимата – студ. Климатизация – липсва. Отопление – символично. Условията са недостойни, нехигиенични и унизителни. После се чудят защо хората не искат да ползват градски транспорт. После говорят за “екология”, “култура” и “грижа за пътниците”. Ние плащаме редовно билети и карти, а получаваме мизерия. Това не е лукс – това е елементарен стандарт за нормално пътуване.  Докога ще търпим това?  Докога ще слушаме оправдания? Очакваме реални действия, не празни думи.