Един некролог взриви социалните мрежи

 

Преди седмици един некролог взриви социалните мрежи. Залепен е през март на няколко места в поповското село Медовина, но е забелязан половин година по-късно. Обикновен на вид некролог, който казва всичко важно – кой го няма, откога го няма, два реда, които би трябвало да са някакво тъжно клише и чия опечалена ръка го е залепила.

 

Някой си жив е написал на някой си Янчо да си седи на оня свят, защото на тоя лошотията не свършва. Този, живият, явно е познавал мъртвия, за да му напише така свойски, че тук още не става за живеене. Живият трябва да живее в същото село, защото мъртвият е прекарал последните си години единствено в Медовина. Е, и в самота.

 

"Ничия земя" разказва историята на човека от снимката. Той се е родил, живял и умрял без да разберем. Между раждането и смъртта си се е оженил, завършил е Полувисшия железопътен институт, родил му се е син, родителите му са починали, пропил се е… Никой не знае в какъв ред са се случили всички тези събития.

 

Некрологът на Янчо остава дълго време незабелязан, както и самият Янчо. В крайна сметка обаче всички разбират, а някои дори се замислят над написаното. След като селото става известно с този неортодоксален и необичайно смислен некролог, костеливата ръка на анонимна бабичка го смъква от таблото пред кметството.

 

 

Янчо Илиев стана известен посмъртно и много хора се поинтересуваха от съдбата му - нещо като че ли непростимо за част от неговите съселяни. Ако разчитахме на колективната памет, а не на новите технологии, нямаше да разберем нищо за Янчо и тайнствения му приятел…

 

“В бащината му къща открихме автора на некролога, докато се готвеше да засажда дръвчета на улицата. Двамата били големи приятели и една от причините да напише тези редове, освен съдбата на Мъртвия, е защото е сигурен, че никой друг не би се сетил да отбележи първата годишнина от смъртта му. За Живия това не е някаква патетична традиция, а интелектуална игра, която без съмнение Мъртвия би оценил. След разговора ни с Живия разбрахме, че това не е нито некролог, нито е писмо до отвъдното. Най-точно бихме го определили с думата „позив“. Не знаем дали Янчо ни гледа отгоре и се смее, но неговият жив приятел със сигурност ни се смее отстрани...”