От Учредителното събрание до днес: Как се променяше броят на депутатите през годините

В началото бе то – Учредителното събрание, положило основите на младата българска държава. Заедно с историка Иван Кънчев се връщаме близо век и половина назад в историята, за да отворим страниците на първата българска конституция – Търновската, и да потърсим отговор на въпроса колко са били тогава народните представители.

„На 10 000 души трябва да се падне един депутат. Това довежда до известни проблеми с определянето на точния брой народни представители. Стига се и до парадоксалната ситуация, в която още в първото Народно събрание се спори колко точно е броят им – от 155 до 171 души”, коментира Иван Кънчев.

Къде заседават депутатите по света - парламент и парламентаризъм (ГАЛЕРИЯ)

По-късно конституционна промяна въвежда нов принцип на изчисление, при който едно депутатско място се приравнява на 20 000 души население. Причината е, че населението на Княжество България нараства бързо. „Ако през 1880 г., когато е първото преброяване, то е 2 милиона души, то през 1892–1893 г. населението е вече 3 милиона души. Стига се до ситуации с над 200 народни представители”, посочва историкът.

Със социализма у нас идват и промени в новосъздадената Димитровска конституция. Тя не се различава съществено от Търновската по отношение на броя на народните представители, но нормата е вдигната до един депутат на 30 000 души. Властта на Тодор Живков носи трета конституция, която за първи път регламентира фиксирана бройка. „Живковската конституция е първата, която регламентира точен брой народни представители и той е значителен – тогава са били 400”, допълва Кънчев.

С падането на режима и идването на демокрацията, Седмото Велико народно събрание решава бройката на депутатите да бъде фиксирана на 240, каквато е и до днес. Според Иван Кънчев, ако се проследи нишката от Търновската конституция насам, се вижда, че броят на депутатите винаги е бил обвързан с населението. По думите му настоящата цифра от 240 представители отговаря на тази конституционна традиция.

⇒ Европейският модел и ефективността

Обръщаме поглед и към парламентите на Стария континент. В държави като Хърватия, Австрия, Норвегия, Дания и Финландия броят на членовете на парламентите варира между 150 и 200. „Над 250–300 и нагоре са парламентите на националните държави, които са около 10 и повече милиона население – като Гърция или Швеция. От друга страна, държава с голямо население като Нидерландия има парламент, който е по-малък по състав от нашия”, коментира преподавателят по право на Европейския съюз доцент Христо Христев.

Според него в основата трябва да стои не бройката, а ефективността на законодателния орган. „За съжаление, мисля, че сме свидетели на една неособено приятна тенденция на спад на качеството на работата на институцията”, отбелязва доцент Христев.

⇒ Психологическата граница на доверието

Във времена на политическа криза и загуба на доверие, какъвто и да е броят на депутатите, той трудно би довел до удовлетворение у хората. „Когато има радикализация, дали са 240, 200 или 100, хората често намират негативизъм. Ако са малко – няма да свършат работа, ако са много – ще има повече корупционни практики”, коментира психологът Александра Петрова.

Тя подчертава, че с избора да не се гласува, се заема примиренческа позиция. „Ако аз осъзная за себе си, че моята позиция е примиренческа, на малко хора ще им хареса да са жертви. Всеки един за себе си трябва да си зададе този въпрос и да каже: „Искам ли да съм жертва и имам ли сили да опитам още?”, заключава Александра Петрова.

ВСИЧКО ЗА ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ЧЕТЕТЕ ТУК