Как жестовият превод прави изборния ден достъпен и какво стои зад работата на екран

Изборният процес у нас става все по-достъпен за хората със сензорни затруднения. След промените в Изборния кодекс незрящите избиратели вече имат възможност да гласуват самостоятелно чрез тактилни шаблони, а информационната кампания „Ръцете говорят“ подпомага общността на глухите хора. 

За спецификата на професията говори дългогодишният преводач на жестов език Альоша Станимиров в ефира на NOVA NEWS. Той обясни защо по време на продължителните изборни предавания преводачите на екран се ротират на интервали от 20 до 30 минути.

Колко процента от имащите право на глас отидоха до урните към 13:00 ч

„Това са наложени стандарти, които сме длъжни да спазваме. Ако не правим тази ротация на 20-30 минути, качеството на превода пада драстично и зрителите могат да получат непълна информация. Затова стриктно следваме тези правила”, подчерта Станимиров.

По думите му дейността се координира от Националната асоциация на жестовите преводачи в България, която има етична комисия и утвърдени норми. Сред тях са и строгите изисквания към екранното облекло – то задължително трябва да бъде едноцветно, в ненатрапчиви тъмни или светли тонове, за да не разсейва зрителите от движенията на ръцете и мимиката на лицето.

Станимиров посочи, че жестовият език е жив и се развива постоянно, включително под влиянието на социалните мрежи и контактите на глухите хора у нас с чуждестранни общности.

„Езикът се обогатява непрекъснато като фонд и граматика. Нашата работа изисква не само автоматизирана моторика, но и бърз, аналитичен ум, за да адаптираме сложните политически анализи в ефир така, че да бъдат разбрани максимално ясно и точно”.

Преводачът сподели, че пътят към професията изисква отдаденост от сърце. Той разказа, че още като дете, наблюдавайки новините по телевизията, е решил да се посвети на тази кауза, за да осигури достъпна и навременна информация за хората с увреден слух. Той открои и колегите си – Таня Димитрова, която е с близо 30-годишен опит в ефир, и Теди Иванова, която преподава в училище за деца с увреден слух в Пловдив.

Значимостта на жестовия превод стана особено видима за цялото общество още по време на пандемията от COVID-19, когато достъпът до кризисна информация беше от първостепенно значение.

Целия разговор гледайте във видеото. 

ВСИЧКО ЗА ИЗБОРНИЯ ДЕН ЧЕТЕТЕ ТУК