Мегапожарите - новата заплаха на XXI век: Когато огънят започва да създава собствено време

Допреди десетина години огромните горски пожари изглеждаха като бедствия, характерни предимно за Австралия, Калифорния или амазонските джунгли. Днес картината е различна. Южна Европа, включително Гърция, Португалия, Испания и Франция, все по-често се сблъскват с огнени стихии, които учените определят като мегапожари - бедствия с толкова голям мащаб и интензивност, че могат да променят атмосферата около себе си и да се превърнат в почти неконтролируемо природно явление.

Научните публикации показват, че тези пожари вече не са изолирани събития. Те се превръщат в един от най-видимите ефекти на климатичните промени, защото са свързани с продължителни суши, рекордни температури, силни ветрове и огромни количества изсъхнала растителност. Именно тази комбинация превръща една искра в бедствие с размерите на малка държава.

Интересът на потребителите в интернет към пожарите и мегапожарите се увеличава прогресивно с настъпването на лятото и ръста на опасността от пламването им, показват данните на Google Trends.

Какво всъщност представлява мегапожарът?

Любопитното е, че въпреки широкото използване на термина, науката все още няма единно определение. Международен анализ на повече от 100 научни публикации показва, че различните държави използват различни критерии. В Северна Америка най-често мегапожар се определя като стихия, обхванала над 10 000 хектара, докато в Европа прагът понякога е по-нисък.

Все повече учени обаче са единодушни, че размерът сам по себе си не е достатъчен. Истинският мегапожар се отличава с няколко характеристики едновременно - огромна площ, изключително висока температура, непредсказуемо развитие, множество активни фронтове, огромни икономически щети и трудност при овладяването му. Подобни пожари могат да продължат седмици, а понякога и месеци, като ангажират хиляди пожарникари, военни, екипажи на самолети и хеликоптери.

Снимка: iStock

Как една суха тревичка може да предизвика бедствие?

Австралийски учени обръщат внимание върху нещо, което на пръв поглед изглежда незначително - влажността на така наречения фин мъртъв горивен материал. Това са сухите треви, листата, игличките, малките клонки и кората по земята. Именно те се запалват първи и определят колко бързо ще се разрасне пожарът.

Изследването показва, че продължителните горещи вълни и сушата намаляват съдържанието на влага в този растителен материал до критични стойности. Тогава дори малка искра - от гръмотевица, електропровод, земеделска машина или човешка небрежност - може да даде начало на експлозивно разпространяващ се пожар.

Учените установяват още, че различните райони реагират по различен начин. На места решаваща се оказва продължителността на горещата вълна, а другаде - екстремно високите температури. Общото е едно - когато към тях се добави продължителна суша, рискът нараства многократно.

Снимка: iStock

Огънят вече създава собствено време

Една от най-впечатляващите особености на мегапожарите е, че в определен момент те престават да зависят изцяло от времето и започват сами да го променят. При изключително високи температури огромни маси нагорещен въздух се издигат нагоре заедно с дима. Когато достигнат достатъчно голяма височина, влагата кондензира и се образуват така наречените пирокумулонимбуси (Pyrocumulonimbus) - гигантски гръмотевични облаци, създадени от самия пожар. Те могат да достигнат височина от 10 до 15 километра, да проникнат в стратосферата и да предизвикат явления, които допреди години изглеждаха като научна фантастика. Генерират силни ветрове, които ускоряват разпространението на пламъците. Могат да произведат и мълнии, които подпалват нови пожари на десетки километри разстояние. Огромните количества дим и аерозоли се издигат високо в атмосферата и могат да бъдат пренесени на хиляди километри.

Именно затова пожарникарите казват, че в определен момент не те управляват пожара, а той сам започва да управлява себе си.

Снимка: iStock

Австралийският Black Summer

Най-известният пример за мегапожар остава Black Summer в Австралия през 2019-2020 г. Тогава огънят изпепелява приблизително 10 милиона хектара, унищожава хиляди домове и причинява смъртта на десетки хора. Учени изчисляват, че над три милиарда животни са били убити, ранени или са загубили местообитанията си.

По време на тези пожари се наблюдават десетки пирокумулонимбуси, а димът достига стратосферата и обикаля Земята в продължение на месеци. Именно този сезон превръща мегапожарите в една от най-изследваните теми в климатологията.

Канада счупи всички рекорди

През 2023 г. Канада преживя най-разрушителния пожарен сезон в историята си. Изгоряха над 18 милиона хектара гори - площ, по-голяма от тази на Гърция. Според европейската програма Copernicus пожарите тогава са отделени рекордни количества въглерод, а екстремната топлина доведе до образуването на множество пирокумулонимбуси. Димът достигна Европа, а милиони хора в Северна Америка дишаха силно замърсен въздух в продължение на седмици.

Южна Европа навлиза в нова ера

Доскоро подобни пожари се смятаха за типични за Австралия и западната част на САЩ. Днес обаче учените предупреждават, че Средиземноморието се превръща в нова гореща точка.

Португалия, Испания, Италия и Гърция вече преживяха няколко мегапожара през последното десетилетие. Последните научни анализи показват, че комбинацията от многомесечна суша и краткотрайни екстремни горещини е основната причина малките пожари да прерастват в катастрофални. Само през последните дни експерти предупредиха, че във Франция за първи път има условия за образуване на пирокумулонимбуси - явление, което доскоро беше характерно почти изцяло за Австралия.

Снимка: iStock

Пожарите в България

Макар в България официално все още да не са регистрирани пожари, определяни от учените като мегапожари, климатичните условия все повече започват да приличат на тези в останалата част на Средиземноморието.

Все по-продължителните горещи вълни, засушаването през летните месеци и натрупването на суха растителност увеличават риска от мащабни горски пожари. Според европейските специалисти именно подобни комбинации от продължителна суша и екстремни температури са най-благоприятната среда за възникване на мегапожари.

Предотвратяването започва много преди първата искра

Според учените борбата с мегапожарите не започва, когато вече гори гората, а месеци по-рано. По-доброто наблюдение на влажността на растителността, използването на сателитни данни, контролираните превантивни палежи и разчистването на сухата растителност могат значително да намалят риска.

Колкото по-добре се разбира връзката между сушата, горещите вълни и поведението на растителността, толкова по-точно могат да се прогнозират районите, в които една обикновена искра би могла да прерасне в следващия мегапожар.

Защо мегапожарите вече са почти невъзможни за гасене

При мегапожарите огънят отделя толкова много енергия, че пожарникарите често преминават от стратегия "гасене" към стратегия "ограничаване".

При температури над 1000°C:

* водата се изпарява още преди да достигне пламъците;

* самолетите могат само временно да забавят фронта;

* често пожарникарите просто чакат промяна във времето.

В Канада през 2023 г. и Австралия през 2019-2020 г. специалистите открито признаваха, че природата е единствената, която може окончателно да спре подобен пожар.

Колко енергия отделя един мегапожар

Според американските пожарни служби голям мегапожар може да отделя:

* енергия, сравнима с експлозията на няколко атомни бомби на всеки час (като количество отделена топлинна енергия, не като ядрена реакция);

* мощност, надвишаваща електропроизводството на цели държави;

Това обяснява защо огънят започва да променя атмосферата.

Снимка: iStock

Какво представлява "пожарното торнадо"

Това е едно от най-зрелищните явления.

При определени условия се образуват пожарни торнада

Те могат:

* да достигнат височина над 100 метра;

* да развият скорост над 200 км/ч;

* да пренасят горящи клони на километри.

Япония, Австралия, Калифорния и Канада вече са регистрирали десетки такива явления.

Мегапожарите променят климата

Това е много важен елемент. Получава се затворен кръг: климатичните промени → повече пожари → повече CO₂ → още по-силен парников ефект → още повече пожари.

Само пожарите в Канада през 2023 г. са отделили повече въглерод от годишните емисии на много развити държави.

Влияние върху здравето

Повечето хора мислят само за пламъците. Всъщност повече хора умират от дима. Фини прахови частици PM2.5 могат да изминат хиляди километри.

При пожарите в Канада димът достигна:

* Ню Йорк;
* Вашингтон;
* Великобритания;
* Франция.

Световната здравна организация предупреждава, че димът увеличава риска от: инфаркти; инсулти; астма и хронични белодробни заболявания.

Защо пожарите стават толкова бързи

Новите мегапожари се движат с огромна скорост. Например пожарът Caldor в Калифорния се е придвижвал с над 25 км за едно денонощие, а някои австралийски пожари са "прескачали" огнеупорни просеки чрез хвърчащи въглени.

Това явление се нарича spotting. Жаравата може да бъде пренесена от вятъра от 5 км до понякога над 20 км.

Така възникват нови огнища далеч пред основния фронт.

Колко големи могат да станат

* Пожарът August Complex в Калифорния е бил по-голям от Люксембург;

* Канадските пожари през 2023 г. изпепеляват площ почти колкото България;

* Австралийските пожари през 2019–2020 г. унищожават територия, по-голяма от Англия.

Може ли Европа да започне да има мегапожари всяко лято?

Според Института "Коперник" и Европейскаta информационна система за горски пожари.

Техните последни оценки сочат, че пожарният сезон в Европа започва по-рано i приключва по-късно, a рискът вече се измества на север. Великобритания, Германия и Скандинавия също започват да регистрират големи горски пожари.

Мегапожарите в числа

» Над 1000°C – температура в най-горещите зони на пожара.

» До 15 км – височина на огнените гръмотевични облаци (пирокумулонимбуси).

» Над 200 км/ч – скорост, която могат да достигнат огнените вихри.

» До 20 км – разстояние, на което жаравата може да подпали нов пожар.

» Над 18 млн. хектара – площта, изпепелена при пожарите в Канада през 2023 г.

» Хиляди километри – разстоянието, на което димът може да бъде пренесен през атмосферата.

Най-интересният научен факт

Последните изследвания показват, че мегапожарите могат да изпратят дим чак в стратосферата, където той остава със седмици или дори месеци. Някои учени вече ги сравняват с малки вулканични изригвания, защото оказват влияние върху атмосферата в планетарен мащаб.

Допреди две десетилетия мегапожарите се смятаха за редки природни аномалии. Днес учените ги определят като една от най-видимите последици от затоплянето на климата. Въпросът вече не е дали ще се случат отново, а къде и кога ще избухне следващият.