Рекорден брой кандидатпрезидентски двойки и над 12 000 машини за гласуване на изборите

След демократичните промени у нас са проведени президентски избори. На 25 октомври държавният глава ще бъде избран за първи път от 20 години насам на самостоятелен вот. За гласовете на избирателите ще се борят рекордните 27 кандидатпрезидентски двойки, а в повечето секции в страната ще се гласува само с машини. 

Първият демократично избран президент на България в най-новата история е Желю Желев, който печели изборите през 1992 г. Тогава активността на първия тур надхвърля 75%, но никой кандидат не получава повече от половината от гласовете и така се стига до балотаж. Оттогава досега нито един държавен глава не е избиран още на първия тур.

През 1996 г., когато президент става Петър Стоянов, активността остава над 60%. При двата избора на Георги Първанов тя спада до малко над 40%. През 2011 г., когато печели Росен Плевнелиев, до урните отиват 52% от избирателите. При първия мандат на Румен Радев активността достига 57,5%, а на последните президентски избори, когато той печели втория си мандат, правото си на глас упражняват около 40,5%.

► Рекорден брой кандидатпрезидентски двойки

В предстоящия вот ще участват 27 кандидатпрезидентски двойки, издигнати от 20 инициативни комитета и 7 политически партии.

Мъжете кандидати за президент са значително повече от жените. Шест дами ще се борят за най-високия държавен пост, а кандидатките за вицепрезидент са пет.

Отпечатват 6,6 млн. хартиени бюлетини за президентския вот

► Над 12 000 машини за гласуване

Особено внимание при организацията на изборите е отделено на машинното гласуване. В секциите с над 300 избиратели то ще бъде единственият начин за гласуване, докато хартиени бюлетини ще се използват в секциите с по-малко от 300 избиратели.

Над 12 000 машини ще бъдат разпределени в повече от 9300 секции в страната. В около една четвърт от тях ще има по две устройства, тъй като броят на избирателите надхвърля 780. Машини ще бъдат осигурени и в 242 секции в чужбина.

► Над 600 секции зад граница

Извън България ще бъдат разкрити още 613 секции – с повече, отколкото на парламентарните избори през април. В тях ще бъдат разположени 280 машини.

Близо 40 000 българи в 73 държави са подали заявления, че искат да гласуват. Най-много са заявленията от Турция – над 13 000. От Великобритания са близо 6000, от Германия – над 4000, от САЩ – около 2700, а от Испания – 2200.

Заявления за гласуване са подали и българи в Ангола, Лаос, Намибия, Перу и Филипините – по един човек от всяка от тези държави.

► Какви възнаграждения ще получат членовете на избирателните комисии

Централната избирателна комисия е определила и възнагражденията за членовете на районните и секционните избирателни комисии.

Членовете на районните комисии ще получават месечно заплащане между 1200 до 1350 евро в зависимост от заеманата длъжност. Плащанията са за периода от 5 септември до 14 дни след вота – независимо дали става дума за първия, или за втория тур.

В районите с повече от 400 секции възнагражденията ще бъдат с малко над 100 евро по-високи. Предвидено е и еднократно плащане от 150 евро за подготовка на материали, обучение на членовете на секционните комисии и приемане и предаване на изборните книжа.

Членовете на секционните комисии ще получат еднократно между 156 и 185 евро според длъжността си. Допълнителни 15 евро са предвидени за участниците в подготовката на секциите и приемането на материалите в деня преди вота, за тези, които предават протоколите, както и за членовете, предали протоколи без грешки.

Повече гледайте във видеото.