Снимка: БГНЕС
Ниската избирателна активност и неубедителната кампания поставят въпроси пред кандидатите за балотажа
Подкрепата за Илияна Йотова от „Прогресивна България“ е била по-скоро формална, а част от очакваните ѝ избиратели не са отишли до урните заради социологическите прогнози. Това коментира социологът Юлий Павлов в ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. По думите му гласувалите са около 1,5 милиона при очаквания за значително по-висока активност.
„Ние убедихме хората, че балотажът е сигурен и разликата между първите двама е голяма“, посочи Павлов.
Според него най-големият резерв за втория тур са именно избирателите, които са заявявали, че ще подкрепят Йотова, но не са гласували на 25 октомври. Не е изключен и прилив на гласоподаватели на кандидати като Радостин Василев или Иван Христанов, смята още социологът.
Комуникационният експерт Наталия Димитрова определи резултата като възможен наказателен вот срещу настоящото управление. Според нея Йотова не е припозната от част от електората, който се очакваше да я подкрепи.
Димитрова открои и неясните отговори по темите за сигурността и отбраната, както и множеството въпроси, останали отворени по време на кампанията. По думите на специалиста ниската активност е оценка не само за един кандидат, а за всички, които не са успели да мотивират гражданите и да предизвикат интерес към вота.
„Червен картон” ли е ниската избирателна активност на първия тур на изборите
Политологът и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов постави акцент върху липсата на ясно обяснение за ролята на президентската институция. „Те заедно 10 години пълнеха тази институция, предполагайки, че я изпълват със съдържание, а накрая чувам граждани, които казват: „Ние не знаем президентът какво работи“, заяви той, визирайки Румен Радев и Илияна Йотова. Според Стефанов това е критика и към двамата, защото не са успели да обяснят на голяма част от обществото защо е важно да се гласува за държавен глава.
Според експертите е необходим дебат преди балотажа. Димитрова настоя, че трябва да има няколко дискусии в различни платформи, за да могат кандидатите да представят позициите си пред по-широка аудитория. Стефанов посочи, че в утвърдената демократична практика дебатите са повече от един и дават възможност на избирателите да сравнят кандидатите по конкретни теми.
ВСИЧКО ЗА ИЗБОРНИЯ ДЕН ЧЕТЕТЕ ТУК
Цялата дискусия вижте във видеото.
Редактор: Ралица АтанасоваПоследвайте ни