Как се е променила президентската институция през годините

Повече от три десетилетия гражданите на България имат правото пряко да избират своя държавен глава. В деня на изборите се връщаме назад във времето, за да проследим историята на президентската институция и хората, прекрачвали прага на "Дондуков" 2 през годините назад.

В самото начало на 1992 година Желю Желев става първият демократично избран президент на България.

Социолози: Ниската избирателна активност е очаквана, трудно е да се правят сравнения с предишни избори

Моментът е исторически, но мандатът на Желев е белязан от няколко останали в историята събития - критиките му към кабинета на Филип Димитров, познати като така наречения скандал „Боянски ливади“, разривът с партията, която го е издигнала, и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова. „Аз съм единствената институция на СДС и демократичните сили, която не предаде властта”, казва Желев.

Четири години по-късно България е в тежка икономическа криза. Кабинетът на Жан Виденов пада, хиперинфлацията разтърсва страната. А вторите преки президентски избори в страната са спечелени от кандидата на десните сили Петър Стоянов. „До последния момент ще се боря точно за това – политическите сили в парламента да намерят съгласие по един въпрос, който просто не търпи отлагане – въпросът за незабавните икономически реформи и въвеждането на валутен борд. Всичко останало може да почака”, заявява Стоянов.

Защо кандидатите на изборите стават все повече, а избирателите – все по-малко

Стоянов поема курс към засилване на евроатлантическата интеграция на България. И въпреки че на следващите президентски избори влиза в кампанията като фаворит, кандидатът на левицата Георги Първанов печели вота през 2001 година. Първанов поема поста в момент, когато България се подготвя за членство в НАТО и Европейския съюз. „Предстои труден процес на хармонизация на българското и европейското законодателство”, казва президентът от 2002 до 2012 година.

През 2006 година постига исторически успех със спечелването на втори мандат. Така Георги Първанов става първият преизбран президент в страната ни. След двата му последователни мандата - през 2011 година президентската институция преминава в ръцете на издигнатия от ГЕРБ кандидат - Росен Плевнелиев.

Мандатът му преминава под сянката на мащабните антиправителствени протести от 2013 година, геополитическите сътресения след анексирането на Крим от страна на Русия и назначените от него две служебни правителства. „Получих доверието на хората с ангажимента да бъда прагматичният президент на Република България. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата”, заявява Плевнелиев.

България избира своя седми президент

5 години по-късно избирателите отново променят политическата посока, като избират прага на „Дондуков 2” да прекрачи подкрепеният от БСП независим кандидат - генерал Румен Радев. „Нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но няма да допусна и тяхното орязване. Ще бъда президент на всички българи”, казва тогава Радев.

Управлението му е белязано от антиправителствени протести, политическа нестабилност и пандемията от COVID-19. През 2021 година Радев отново печели изборите, превръщайки се във втория президент след Георги Първанов, преизбран за още един мандат. „Пет години по-късно вие отново поверихте на нас с госпожа Йотова трудната задача да продължим по пътя, по който поехме заедно”, казва той.

Историята обаче поднася още един прецедент. В началото на последната си година като държавен глава Румен Радев подава оставка, а поста му заема вицепрезидентът Илияна Йотова. 

ВСИЧКО ЗА ИЗБОРНИЯ ДЕН ЧЕТЕТЕ ТУК