Икономика след избори: Дойде ли времето на големите реформи

България трябва да спре да живее назаем, да спре дефицитите и да спре да надува заплатите в икономиката през увеличение на възнагражденията на администрацията. Време е да се учим от чуждите грешки и да не чакаме да се научим от своите. Това заяви в предаването „Ревизия” по NOVA NEWS председателят на АИКБ Васил Велев. Той коментира променената ситуация, след като стана ясно, че „Прогресивна България” ще има пълно мнозинство в Народното събрание и че така може да се проведат реформи, които през последните години бяха невъзможни заради коалиционните взаимоотношения.

Според Велев българската индустрия има проблем като част от общоевропейската:

„В какво състояние е българската икономика? Като част от европейската икономика тя е в няколкогодишен спад на индустриалното производство. Вече 38 месеца. Европа се деиндустриализира и това се отразява на нашата индустрия, но ние имаме по-голям дял на този сектор в БВП. За да решим проблема, трябва да видим причините. Едната причина е Зелената сделка, другата е разменените санкции с Руската федерация. Ние имаме два пъти по-скъпа електроенергия и до 4 пъти по-скъп природен газ спрямо САЩ и Китай”.

ПО ОБЛАСТИ: Как се разпредели вотът у нас

Особен проблем според Велев е Европейската зелена сделка и според него новото правителство трябва да опита да предоговори някои нейни параметри:

„Ние сме в първата тройка на страните, които са пострадали най-много от Зелената сделка. Една от причините е, че въглищните централи са голям дял в производството на микса и че имаме голяма индустрия като дял в БВП. Но при неконкурентни цени на енергията ние страдаме”.

Що се отнася до макроикономическите фактори като състоянието на бюджета, работодателят обясни, че той има огромно влияние върху бизнеса:

„Макроикономиката има огромно значение, ние се намираме в състояние на свръхдефицит. Дефицитът на тази година, ако има икономии, ще е 5%, а ако продължим така, ще отиде до 8%. Вече няма счетоводни карти в ръкавите - събраха данъци напред, задържан беше ДДС. Вече имаме данни от служебното правителство - имаме 1,2% дефицит само за тримесечие. Ако го умножите по четири, става почти 5%”.

► За какво бяха използвани тези пари?

„Тези разходи бяха направени в опит да се купят избирателите, но видяхме, че не се купиха. Това са парите за държавната администрация, за отбраната, съдебната система. Всичко това изпревари равнището на заплащане в частния сектор. Производителността е нещо обективно и на тази база трябва да се определят заплатите в бюджетния сектор. При нас се взеха дългове, за да се платят тези заплати”.

► Големите проблеми

Дами и господа, осми път до урните. Българските граждани дадоха безпрецедентен - поне от 25 години насам - мандат на „Прогресивна България” и Румен Радев. Пълното мнозинство на бившия президент отваря исторически шанс пред България за пълна промяна на парадигмата, която до момента обуславяше не само икономическите вектори на развитие, но и чисто политическите. Румен Радев има шанс да спре това, което гледахме до момента.

Голямата опасност е заявките за реформи да останат на хартия и тези, които ще ни представляват в Народното събрание, да ни предложат още от същото - всички, заедно и дружно, да поемат по пътя на дефицитите, раздаването на хеликоптерни пари, на разни безплатни неща, които ще са безплатни за тях, но и за вас, на надуването на заплатите през административни решения и никой никога и да не си помисли да реши структурните проблеми на българската икономика. А тя има такива, и то тежки, големи проблеми.

При 98.33% обработени протоколи: „Прогресивна България” печели вота, ГЕРБ-СДС е втора политическа сила (ОБНОВЯВА СЕ)

Знаете ли, дами и господа, няма как да имате силна икономика и богати граждани, ако няма силни и независими институции, които на първо място да гарантират частната собственост и нейните права. Няма как да имате силна и независима икономика и богати граждани, ако нямате предвидима данъчна политика. Всички казват, че ще правят това, но и всички казват, че ще вдигат пенсии, социални придобивки, заплати.

Не може хем да вдигаш разходите, хем да не търсиш начин да разшириш приходите, а това става през вдигане на данъци. Това са само примери, но можем да продължим дълго - няма как да искаш индустрия, без да си готов да вземеш тежки решения в енергетиката. Няма как да искаш технологии, без да си готов да промениш радикално образованието. Няма как да искаш растеж, без да обръщаш внимание на „слона в стаята” - ниската производителност.

Можем да покретаме така още малко. Но пространството на волните инициативи ще се свие и накрая ще дойде времето да се вземат всички тези решения. Тогава обаче те ще болят и най-вече - ще ни боли нас. Икономиката, дами и господа, е преди всичко очакването за утре. Нашето очакване за утре не е много розово. Какво е очакването на бизнеса? Опитваме се да разберем сега.