"Живи машини": Учени твърдят, че за първи път са създали клетка от "нулата"

Учени твърдят, че за първи път са създали клетка от нулата, която може да се храни, расте и да се възпроизвежда като естествена клетка. Този пробив в синтетичната биология може да доведе до ерата на организми, създадени по поръчка, които функционират като живи машини, пише CNN.

Кейт Адамала, синтетичен биолог и професор в Университета на Минесота, и нейният екип конструираха клетката "парче по парче" от неживи химични компоненти. Творението е ограничен и крехък прототип, но би могло да помогне на учените да разберат по-добре произхода на живота. То също така би могло да бъде програмирано, за да помогне за смекчаване на някои от най-големите биологични проблеми в света. Клетката е неспецифична – нито растителна, нито животинска – но най-много прилича на обикновена бактерия.

Китайски учени създадоха изкуствен човешки ембрион, способен да развива органи

Учените от десетилетия създават естествени клетки чрез биоинженерство, за да решават човешки проблеми. Известен пример е как гените на човешкия инсулин могат да бъдат вмъкнати в бактериални клетки на E. coli, за да произвеждат инсулин и да лекуват диабет. Учените твърдят, че синтетичните клетки са следващата граница - те биха могли потенциално да доведат до разработването на нови лечения за рак и нови начини за улавяне на въглерод или производство на химикали.

Клетките са основните градивни елементи на живота, но те далеч не са прости. Човешкото тяло има 37 трилиона клетки, а учените все още не знаят как функционира всеки отделен тип клетка или какво точно съдържат.

Синтетичната клетка, която Адамала и нейните колеги са създали, не е „живот, създаден в лабораторията“, а „истински важен етап по пътя към този въпрос“, каза Ювал Елани, доцент по биохимични технологии в Imperial College London, който не е участвал в работата.

Пробив в науката: Ще бъде ли заменено естественото раждане от изкуствени утроби?

„Изграждането на клетка от "нулата" означава, че вече не сте обвързани с ограниченията и еволюционнията на естествената биология. Това отваря възможността за проектиране на системи и програмирането им да правят неща, които живите клетки може да не правят лесно или изобщо да не правят“, каза Елани.

Адамала е кръстила творението си SpudCell. Това е и игра на думи със "Спутник" - руският спътник, който даде началото на космическата ера през 50-те години на миналия век. Съставена от 150 до 200 молекули, SpudCell се храни, расте и се репликира в продължение на около пет поколения, според Адамала. Тя е далеч по-малко сложна от биологична клетка, която съдържа милиони, ако не и милиарди молекули.

Адамала описва SpudCell като „невероятно слаб организъм, който в момента по същество не прави нищо друго, освен да се храни и от време на време да създава дъщерни клетки“. 

Геномът на синтетичната клетка е много по-малък от този на естествена клетка, с 90 000 базови двойки. (Геномът на E. coli има 4,6 милиона базови двойки.) Въпреки че може да се репликира като естествена клетка, синтетичната клетка използва различен механизъм. На този етап обаче не може да ке каже, че синтетичната клетка "еволюира".

В сегашния си вид SpudCell не представлява никакви рискове за биологичната безопасност и не би могла да бъде използвана за производството на биологично оръжие, казва Енди, доцент по биоинженерство в Станфордския университет, който не участва в проучването.