Имало ли е опит денят да бъде разделен на 10 часа, а седмицата - на 10 дни

Октомври 1793 г. Новосъздадената Френска република предприема неуспешен експеримент - да промени времето. Денят вече ще бъде разделен на 10 часа, а не на 24. Всеки час ще има по 100 десетични минути, които на свой ред ще се състоят от 100 десетични секунди. Тази система за време е част от по-широк революционен календар, който има за цел да рационализира и да премахне християнското влияние от структурата на годината, включително чрез нова 10-дневна седмица.

Скоро започва работа по преобразуването на съществуващите часовници към десетичната система. В кметствата са поставени десетични часовници, а официалните дейности се записват с помощта на новия календар, разказва "Би Би Си".

Това бързо започва да създава безброй затруднения, казва Фин Бъридж от Кралските музеи "Гринуич" в Лондон – дом на Кралската обсерватория и мястото, където е установено Гринуичкото средно време.

Преработването и преобразуването на съществуващите часовници се оказва изключително трудно. Системата изолира Франция от съседните държави, а селското население не приема факта, че денят за почивка настъпва едва на всеки десети ден. В крайна сметка десетичното време просъществува във Франция едва малко повече от година.

За да разберем как сме започнали да измерваме времето и защо и днес броим 24 часа в денонощието, 60 минути в час и 60 секунди в минута, трябва да се върнем назад към епоха преди възникването на самото времеизмерване. Това е историята на една от най-ранните бройни системи и обяснява защо тази на пръв поглед неудобна система е надживяла цивилизациите, които са я създали.

► 60 - Основата на времето

В основата на тази бройна система стоят шумерите – древен народ, живял в Месопотамия (приблизително на територията на днешен Ирак) от около 5300 до 1940 г. пр.н.е. и една от първите цивилизации, създали градове. Наред с много други изобретения, включително напояването и ралото, на тях се приписва създаването на първата позната писмена система. Тя включва и бройна система, основана на концепцията за числото 60.

Ако вдигнете ръката си пред себе си и сгънете един пръст и ще видите, че той има три стави. Ако преброите всички стави на пръстите на едната ръка (без палеца) и ще получите 12. Отбелязвате това 12 като единица, използвайки пръст от другата ръка, и започвате отново да броите до 12 на първата ръка, докато използвате и петте пръста на втората ръка. До колко преброихте? До 60.

Това е една от предполагаемите теории защо шумерите са изградили своята развиваща се математическа система върху числото 60, а не върху 10 – решение, което и днес оказва влияние върху начина, по който измерваме времето.

Развитието на писмените числа при тях е било продиктувано от нуждата да се водят записи за все по-голямата и сложна земеделска система, поддържаща разрастващите се им градове, казва Мартин Уилис Монро, експерт по клинописните култури (ранните писмени системи на древния Близък изток) в Университета на Ню Брънзуик в Канада. Те започват да използват малки глинени плочки, често с размерите на смартфон или по-малки, за да записват числа, като отпечатват данните в меката глина. Скоро се появяват и други образни означения, които се развиват в прочутия шумерски клинопис.

Едва в средата на XIX век тези глинени плочки са открити и започват да бъдат разчитани. Те показват, че шумерите са използвали множество бройни системи, но най-важната за математиката, а оттам и за астрономията и измерването на времето, бързо става т.нар. шестдесетична система.

Шумерите използват числото 60 по начин, сравним с това как ние днес използваме 10. Когато стигнем до девет, преминаваме на следващата позиция наляво, записваме единица и добавяме нула отдясно, казва Ерика Месарош, която наскоро е защитила докторска степен по история на точните науки и древността в Университета Браун в САЩ. „Същото е и при шестдесетичната система: те броят до 59 и вместо да имат число по-голямо от 59, просто записват единица, но на една позиция по-наляво“.

Въпреки теорията за броенето с пръсти, изложена по-горе, не е ясно защо шумерите са избрали система с основа 60. „Няма много доказателства откъде точно идва числото 60“, казва Монро.

Някои учени предполагат, че шестдесетичната система може дори да предхожда шумерите. Предимствата ѝ обаче са очевидни. Числото 60 може да се дели на едно, две, три, четири, пет, шест, 10, 12, 15, 20, 30 и 60, без да са необходими дроби или десетични числа. За сравнение, 10 може да се дели само на едно, две, пет и 10, което ясно показва предимството на 60. „Ако създаваш числа за много практични цели, като счетоводство, данъци или измерване на земи и тяхното разделяне за наследство, наличието на лесен начин за извършване на тези математически операции може да бъде изключително полезно“, казва Месарош.

► Произходът на времето

Няма ясни доказателства, че шумерите са използвали времето, въпреки че измерването му вероятно е съществувало в региона преди първите документирани употреби на слънчевите и водните часовници от вавилонците (древна месопотамска цивилизация, възникнала след шумерите) около 1000 г. пр.н.е., казва Монро.

Първата цивилизация, за която е известно, че разделя деня на часове, са древните египтяни, казва Рита Гаучши, археоастроном в Университета в Базел, Швейцария. Това се среща в религиозни текстове от около 2500 г. пр.н.е. Първите известни обекти, свързани с часовете, първоначално се отнасят до 12-те часа на нощта - това са диагонални звездни часовници, открити върху вътрешния капак на ковчезите на знатни египтяни от периода приблизително между 2100 и 1800 г. пр.н.е.

Не е напълно ясно защо египтяните са избрали именно деление на 12, което в крайна сметка води до 24 часа в денонощието. Египтяните са имали зодиакален цикъл от 12 съзвездия, но той вероятно е въведен след първите сведения за 12 часа. Броенето до 12 чрез ставите и пръстите на едната ръка е друга възможност. Някои експерти смятат, че това може да се дължи на начина, по който изборът им на 10-дневна седмица се е пресичал с видимостта на определени звезди.

египетСнимка: iStock

Най-ранните известни уреди за измерване на времето – слънчевите часовници и водните часовници – се появяват в Египет около 1500 г. пр.н.е. Някои от тях са били използвани в ежедневната работа, но повечето вероятно са били по-свързани с религиозната сфера и ритуалите, отколкото с измерването на времето, казва Гаучши. „Лично аз смятам, че много от тях са били обредни дарове за боговете. Нямаме много информация за научното измерване на времето от този период", допълва тя.

Първоначално в текстовете, свързани с ежедневния живот, най-малката единица време обикновено е била работната смяна, обикновено разглеждана като сутрешна или следобедна, казва още изследователят. Но в римския период на Древен Египет (от 30 г. пр.н.е.) часовете стават стандарт, като започват да се появява и т.нар. половин час, допълва тя.

► Появата на минутите

Междувременно вавилонците също развиват използването на часовете. В крайна сметка те първи разделят часа на много по-малки единици макар и не с цел измерване на времето. Вавилонците, чиято цивилизация процъфтява от 2000 г. пр.н.е. до 540 г. пр.н.е., възприемат както клинописната писменост, така и шестдесетичната бройна система от шумерите. Около 1000 г. пр.н.е., казва Месарош, те вече са разработили календар, основан на времето, необходимо на Слънцето да се върне в същото положение на небето – малко повече от 360 дни. Това е било удобно число за цивилизация, която вече използва бройна система, основана на 60. Месарош казва, че това води до 12 месеца по 30 дни във всеки един, което също съответства на лунния цикъл.

вавилонСнимка: iStock

Вавилонците разработват практическа система за време за всекидневна употреба, която разделя както деня, така и нощта на по 12 части, както правят и египтяните. Продължителността на тези „сезонни часове“ варира според дължината на деня и нощта. „Разделяме деня на 12, защото разделяме нощното небе на 12 месеца и 12 зодиакални знака“, казва Месарош.

Много други древни цивилизации използват сезонни часове и те остават в употреба в Европа през XV век и в Япония през XIX век. Това сезонно време обаче никога не е било разделяно на по-малки единици за практическа употреба, отбелязва Монро. „Това не съществува в Месопотамия и други древни култури, защото на практика няма нужда от него", допълва още той.

Вавилонците разработват и друга система за време за изчисляване и измерване на астрономически явления, която не е била предназначена за ежедневна употреба. Тя разделя деня на 12 „беру“, които можем да приемем като равни на два съвременни часа. Вавилон не е единствената древна култура, която ги използва. Те се срещат например и в древен Китай и Япония.

Водени от необходимостта да измерват по-прецизно в своите изчисления, вавилонците започват да разделят тези двойни часове „беру“ на 30 древни минути, наречени „уш“, всяка от които е равна на четири от днешните минути. Те от своя страна са разделени на 60 по-малки единици, наречени „нинда“, всяка от които е приблизително равна на четири съвременни секунди. Тези подразделения вероятно са използвани „защото разделяме нещата на групи по 60 в шестдесетичната система“, казва Месарош.

Въпреки това вавилонците „не са мислели за това като за разделяне на времето“, отбелязва Монро. „Те са мислели за това като за разделяне на числа, които измерват разстояние по небето или скоростта на планетите", допълва той.

Трудно е да се каже точно кой върху кого е надграждал сред всички тези древни развития, свързани с времето, казва Гаучши. „От около 330 г. пр.н.е. нататък Египет, с новия научен център в Александрия, се превръща в място, където хората и техните идеи от всички региони се смесват“, казва тя. Това е елинистичният свят.

древна гърцияСнимка: iStock

Все пак е ясно, че древните гърци възприемат вавилонската астрономическа система за време, казва Месарош. „Те запазват същото разделение, защото това им позволява просто да добавят нови наблюдения към съществуващите. Това е система, която е работила достатъчно добре за вавилонците, така че хората след тях я възприемат изцяло, за да използват и астрономическите данни, и традициите", казва той.

► Броене на секундите

Докато древните гърци имали пясъчни часовници в дворовете, „за да се уверят, че хората имат едно и също време за говорене“, вавилонската система за време, която те възприемат, се използва само концептуално от астролозите и до голяма степен „не е била наистина релевантна за всекидневния живот“, казва Гаучши. Но концепциите за часове, минути и секунди, които възникват от елинистичния „котел“ на идеи, се предава през вековете до наши дни. Само преди няколко столетия обаче устройствата за измерване на времето стават достатъчно точни, за да започнат минутите и секундите да се използват в ежедневието.

Секундата сега се използва в безброй научни дефиниции, а с броенето на единици време по-малки от секундата, учените преминават към метрична система, разделяйки я на милисекунди и микросекунди (хилядна и милионна част от секундата, съответно).

През XX век атомните часовници позволяват на учените да дефинират секундата по-точно, преминавайки от определянето ѝ въз основа на въртенето на Слънцето към прецизна стойност, базирана на поглъщането и излъчването на микровълнова радиация от атомите на цезий-133. Днес глобалната ни мрежа от атомни часовници поддържа времето на почти всички съвременни часовници и стои зад всичко – от интернет до GPS до суперточни ЯМР изследвания.

часовникСнимка: Световният часовник, Александерплац, Берлин, iStock

Проследявайки историята на измерването на времето, обаче, се вижда, че то всъщност е човешка конструкция, определена от човешки решения. Часовете, минутите и секундите достигат до нас чрез серия от избори, съвпадения и случайности. Но те остават с нас като полезно наследство през вековете – остатък от древността, толкова дълбоко вкоренен, че промяната на системата сега вероятно би била твърде трудна за осъществяване.

Дори по време на опита на Франция през XVIII век десетично да организира времето, на практика новата система едва ли се използвала тогава. Десетичното време просъществувало само 17 месеца, въпреки че календарът остава в известна степен на употреба за около десетилетие. Публична реч от 1795 г. на Клод-Антоан Прие, член на Френската национална конвенция, може би слага окончателния край на десетичното време. Освен че не предлагала съществено предимство на никого, той твърди, че системата хвърля лоша светлина върху другите нови метрични измервателни системи, които според него са и полезни.

► Хронология на точното време

12 век: Изобретени са първите механични часовници с точност до около час.

16 век: Дори точните часовници с махало са се отклонявали с 10-15 минути на ден.

18 век: Изобретен е часовникът H4, който не губел минути в продължение на седмици. „Това доведе до използването на минутите и секундите в обществото“, казва Бъридж.

20-те години на 20 век: Разработването на кварцови часовници значително подобрява точността, губейки само секунда за три години.

50-те години на 20 век: Появяват се атомните часовници, които са толкова точни, че „няма да загубят нито секунда време за милиарди години“, казва Бъридж.

Редактор: Цветина Петрова
Източник: "Би Би Си"

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking